Американският кръстоносен поход срещу газопроводите на Путин

Състезанието

Дали новият американски законопроект може да премине и двете камари на Конгреса преди строителството да завърши е въпрос, за който още няма ясен отговор. 

„Американците имат още няколко месеца, за да приемат закона, да атакуват "Северен поток 2" и да спрат проекта“, изтъква Кубиак.

Но дори строителството да приключи, това не означава, че "Газпром" ще бъде свободен да започне доставките на газ веднага.

Най-важното изискване на датското разрешително - сертификат за завършване с приложимите стандарти – който също може да попадне в обхвата на американските санкции.

Датското разрешително посочва конкретно норвежката компания Det Norske Veritas като независима проверяваща страна на трета страна, натоварена с проверката на газопровода, която също може да бъде засегната от санкциите.

Според Кубиак „Газпром Флот“ ще бъде в центъра на снайпера на санкциите, тъй като върху компанията вече действат санкции, наложени от САЩ още през 2016 г. в отговор на анексията на Крим и използването на военна сила в Украйна.

Ако Вашингтон приеме законодателството - или действително наложи декемврийските санкции срещу основната организация на "Газпром", нещо което досега се въздържаше да направи - това би оказало огромен натиск върху ЕС, който ще трябва да реагира срещу компанията, доставяща около 40% от природния газ в Европа.

„Трябва да помним, че в енергетиката съществува взаимна зависимост“, заяви Жозеп Борел миналия месец на годишната конференция на посланиците в Германия. "Нуждаем се от интелигентен баланс между твърдост и санкции спрямо Русия с внимателен опит за ангажиране в конкретни области“, изтъкна той.