Последните германски фискални стимули - една голяма изненада в курса

Огледалце, огледалце, я кажи коя е най-кейнсианската страна, пита Мартин Сандбю на страниците на Financial Times?

До миналата седмица никой не би казал Германия. Но пакетът от фискални стимули на Берлин, предназначен да стартира възстановяването с „ка-бум“, по думите на финансовия министър Олаф Шолц, обърка всички.

Програмата на стойност 130 млрд. евро, обявена миналата седмица, съчетава намаления на данъци, директни плащания към домакинствата и разходни мерки, разпределени през следващите две години, за повече от 3 на сто от годишния брутен вътрешен продукт на Германия. По всички стандарти това добавя голям обем от дискреционни стимули към „автоматичните стабилизатори“, чрез които балансът на държавния бюджет варира в зависимост от икономическия цикъл, за да поеме икономическите шокове, дори и при липса на специални мерки.

За някои опитни европейски бюджетни експерти това е добре дошло пренасочване към кейнсианската антициклична политика от страна, която те отдавна обвиняват в тъп „ордолиберален“ (с акцент върху ролята на държавата в пазарната икономика - бел. прев.) отказ от основни макроикономически истини и мания, граничеща с фетишизма, по отношение на безсмислени правила. Но това винаги е било несправедливо обвинение.

Антицикличната политика не е ново откритие за Берлин. В отговор на финансовата криза от 2008 г. Германия приложи една от най-големите европейски програми за фискално стимулиране, която при това бе разгърната при министъра на финансите Волфганг Шойбле, разглеждан в цяла Европа като най-големия ястреб на икономическата политика. Макар че той държеше на вредната проциклична фискална консолидация от други страни в еврозоната, това беше въпрос колкото на политика, толкова и на икономика. Във вътрешен план фискалното кейнсианство беше едновременно бързо и силно. 

Погледнато от втори план, Германия е по-кейнсианска от своите критици. През десетилетието след финансовата криза Берлин беше хокан в чужбина (и в по-малка степен от несъгласни икономисти у дома) за консолидирането на държавния си бюджет. Това намаляване на дефицита беше резултат от твърде строгите клаузи за балансиран бюджет в германската конституция и от политическа култура, която възхвалява спестяванията и пестеливостта изобщо. Но в същото време беше точно това, което предписа кейнсианството.

Принципът на антицикличната фискална политика не се ограничава до засилване на вътрешното търсене при икономически спад. То също изисква отнемане от търсенето в икономиката при подем. Точно това направи бюджетната политика на Берлин през по-голямата част от 2010 г., когато дефицитът се превърна в излишък, докато БВП растеше стабилно, а безработицата спадна до рекордно ниски нива. Макар това да направи нещата по-трудни за търговските партньори на Германия, то не може да бъде отдадено на вътрешната кейнсианска политика.