Последните германски фискални стимули - една голяма изненада в курса

Берлин обаче изостава не в антицикличната политика при спадове или подеми, а относно трети аспект от това, което Джон Мейнард Кейнс съветваше за добрата макроикономическа политика. Един от важните уроци, които британският икономист извлече от Голямата депресия, беше, че механизмът на частния пазар може да не успее да генерира достатъчно инвестиции в нов, продуктивен капитал.

Недостатъчните инвестиции спрямо желаните спестявания са това, което може да попречи на икономиката да използва пълноценно своите ресурси, противно на мнението, че пазарите се уравновесяват ефективно. Но недостатъчните инвестиции могат да бъдат проблем сами по себе си, дори когато се постига пълна заетост.

Това е удачно описание на германската икономика точно преди пандемията от коронавируса. Въпреки че растежът и работните места продължаваха да се подобряват, излишъкът по текущата сметка остана упорито висок. Тъй като излишъкът по текущата сметка аритметично представлява превишение на вътрешните спестявания над инвестициите, това показва, че желанието на германците да осигурят собственото си бъдеще не успява да намери отдушник у дома. Икономиката на страната се държи по-скоро като рентиер, отколкото като предприемач, изпращайки спестявания в чужбина с надеждата за финансова възвръщаемост, а неизграждайки производствен капитал у дома.

Решението на Кейнс за недостатъчните частни инвестиции беше правителството да поеме по-голяма отговорност при разпределението на капитала. Това не означава само директни инвестиции от държавата. То може също да означава и създаване на стимули за компаниите да увеличават капиталовите си разходи. Нито едно от двете не беше прието присърце от Берлин в миналото: през последното десетилетие публичните инвестиции бяха отрицателни, след като се вземе предвид износването на съществуващия капиталов фонд. Това се дължи най-вече на недостатъчните инвестиции от местната власт. Нетните частни инвестиции също са много по-слаби, отколкото сочат брутните цифри.

Последният пакет от стимули по някакъв начин коригира това пренебрегване на инвестициите. Има помощ за общините, които трябва да облекчат своите парични ограничения, както и разходи за преки инвестиции. Данъчните отстъпки за капиталови разходи вече са по-щедри. Има и редица мерки за стимулиране на инвестициите, свързани със зеления преход.

Всичко това е добра новина. Но също толкова важно, колкото благоприятният за инвестициите краткосрочен пакет стимули, е дали лидерите на Германия ще променят трайно своята бюджетна политика, за да насърчават много повече частни и публични инвестиции на устойчива база. Едва тогава те могат да претендират за кейнсианската корона по всички точки.