Германия скъса с миналото си и сега процъфтява. Защо да не могат и САЩ?

Това широко и последователно отдръпване от защитниците на етническо-расовото деление потвърждава, че Германия е постигнала висока, ако не и съвършена, степен на имунитет към токсичната политика, която опустошава Англо-Америка през последните години.

Това не се случи за една нощ. Ниймън, философ от еврейски произход, израснал в сегрегационисткия американския юг и отдавна живеещ в Берлин, пише, че „са били необходими десетилетия упорит труд преди тези, които са извършили може би най-големите престъпления в историята, да могат да ги признаят и да започнат да изкупуват греховете си".

Денацификацията, поискана първоначално от американските окупатори на Западна Германия, беше извършена само отчасти. Американското разузнаване намери много нацистки престъпници за полезни в Студената война срещу съветския комунизъм - всъщност студентският бунт от 60-те години на миналия век в Германия до голяма степен беше провокиран от следвоенното помилване на държавни служители, индустриалци, банкери и професори от нацистката епоха, които успяха да запазят своето влияние.

Много германци гледат на себе си също като жертви. Все пак през десетилетията силната култура на памет и възпоменание процъфтяваше във и извън класните стаи. Големи и малки паметници на жертвите на нацистките престъпления се издигнаха из цялата страна, като се започне от мемориала на Холокоста в Берлин и се стигне до камъните по улиците, на които са изписани имената и датите на раждане и депортиране на хората, живели някога там.

През 1970 г. много възрастни германци се стъписаха при вида на германския канцлер Вили Бранд, коленичил пред мемориала във варшавското гето в знак на извинение пред света за нацистките престъпления. Но сцената беше изключително завладяваща. В ретроспекция може да се каже, че тя възвести общество и култура, които непрекъснато се подновяваха чрез морална самоанализа и исторически изследвания.

Това контрастира с англо-американските нагласи - например левичарският британски премиер Гордън Браун заяви по време на посещение в Източна Африка през 2005 г., че „дните за Великобритания да се извинява за колониалното си минало са приключили“. (Няма значение, че Великобритания никога не се е извинила).

Помиряване с миналото в немски стил не би могло да настъпи скоро в Англо-Америка, тъй като непокаялият се защитник на бялото превъзходство, представен от тирадите на Тръмп и Такър Карлсън от Fox, може само да задълбочи политическата и социално-икономическата безизходица, в която се намират Великобритания и САЩ.

Онези, които са в плен на расови, националистически и империалистически митове, без съмнение ще видят слабост в признаването на престъпления от далечното минало на  своето общество. И все пак изглежда неопровержимо - сега, когато Германия се извисява както морално, така и политико-икономически над старите си англо-американски съперници - че в крайна сметка готовността да се изправим срещу срамната история е източник на голяма сила.