Русия не може да си позволи още 15 години война със Запада

Световната банка класира Русия на 11-то място в света по номинален национален доход - зад държави като Италия, Канада и Бразилия. Сега силата на Русия е до голяма степен в ядрения й арсенал и в готовността на Путин да използва технологичните възможности и военни сили, за да дестабилизира съперниците.

Руският президент, разбира се, може би разчита Доналд Тръмп да спечели тазгодишните президентски избори в САЩ. Сред многото тревожни прозрения в книгата на бившия съветник по националната сигурност Джон Болтън за живота в Белия дом е дълбокото презрение на Тръмп към европейските съюзници. Още един мандат, може би мисли Путин, и Тръмп ще унищожи НАТО отвътре.

Въпреки че втори мандат на Тръмп би бил вреден за съюза, мечтите на Путин едва ли ще се сбъднат. Независимо дали Тръмп ще бъде преизбран през ноември, НАТО ще надживее този президент. Въпросът, който един стратегически ориентиран лидер в Москва би трябвало да си задава, е защо Русия продължава да разглежда алианса като такава заплаха. За Путин ще е по-добре да погледне на изток към все по-настъпателната външна политика на китайския президент Си Дзинпин.

В известен смисъл настоящата китайско-руска ос е напълно логична. И двете държави отхвърлят американския следвоенен глобален ред и не приемат идеята за система от правила, основани на западните ценности. Те предпочитат Вестфалски ред, при който силните си отвоюват сфери на влияние.

За Си Дзинпин печалбите си заслужават. Москва предлага сигурни доставки на нефт и газ, които поддържат растежа на китайската икономика. Близките отношения осигуряват стратегическо сигурност на Пекин, който се изправя срещу САЩ в преследване на морска хегемония в западната част на Тихия океан. Погледът към бъдещето показва, че безлюдните области в Сибир предлагат възможност за икономическа експанзия на Китай. Набезите на Путин в Украйна и Близкия Изток са бонус, отвличащ вниманието на САЩ от китайския експанзионизъм в Източна Азия.

Предимствата за Русия от такова неравностойно партньорство не са толкова очевидни. Да, Путин получава другарско потупване заради отричането на западния либерализъм, но в същото време е безгласен свидетел на китайската инициатива „Един пояс, един път”, отслабваща руското влияние в Централна Азия. Планът на Си Дзинпин за откриване на маршрут през Северно море към Европа заплашва да подкопае руските интереси в Арктика. А разширяването на китайското влияние в Централна и Източна Европа може да породи страхове от стратегическо обкръжаване.

Путин е продукт на съветското КГБ. Може би е твърде късно да загърби собствената си носталгия. Но един лидер, който планира да остане на власт за още 15 години, може да отдели време за преценка на възможностите. Предизвикателствата и рисковете са на изток от Русия.