Последната финансова криза може би е стопила неравенството в доходите

„Слоновата графика“ (elephant chart)  е най-влиятелната графика през последното десетилетие в икономиката. Тя показа, че през 20-те години преди финансовата криза ръстът на световните доходи до голяма степен облагодетелства две групи хора: средната класа на развиващите се пазари, като Китай, и ултра-богатите по целия свят. Междувременно доходите средната и долната класа на Западна Европа и Северна Америка стагнират.

Тази графика - рзработена през 2013 г. от икономистите Кристоф Лакнер и Бранко Миланович, използвайки данни на Световната банка и не само - разгневи левите по света, като предизвика дебат за неравенството в доходите и провалите на капитализма и глобализацията, пише Фердинандо Джулиано за Bloomberg.

Ново изследване от един от авторите на „слоновата графика”, предполага, че нещата са се променили през годините непосредствено след финансовата криза. Миланович, икономист в Graduate Center на Градския университет в Ню Йорк, сега разглежда промените в разпределението на доходите в периода от 2008 до 2013 г. Основната му констатация е, че глобалното неравенство в доходите действително намалява през този период.

Докато средната класа на развиващия се свят продължи да стеснява разликата със Запада, ултра-богатите по целия свят са станали свидетели на значително забавяне на растежа на доходите си - особено в САЩ и Германия. Противно на стотици статии и книги, светът е станал по-равностойно място след Голямата рецесия, смята Миланович.

Той е събрал голям набор от проучвания за домакинствата, обхващащ повече от 130 държави в света и около 95% от световното население. Мащабът на данните помага да се обясни защо работата му спира до 2013 г . Не всички държави имат статистически служби, които могат да събират по-нова информация за моделите на доходите и потреблението на отделните семейства.

Анализирайки промените в разпределението на доходите, авторът установява, че глобалните различия са спаднали след 2008 г. Световният коефициент на Джини, мярка за неравенство, се е понижил от 66,4 пункта на 61,6 пункта само за пет години, като се вземат предвид разликите в покупателната способност в различните страни.

Основният двигател на това сближаване е рязкото спадане на неравенството между по-богатите и по-бедните страни. По-специално, икономиките на Азия се придвижват напред, докато Европа и САЩ са по скоро в застой, стеснявайки разликата между азиатската и западната средна класа. Средният доход в Азия е нараснал със 76% между 2008 г. и 2013 г. В Западна Европа, Северна Америка и Океания се забелязва само 6-процентов ръст. И тези цифри отчитат различните разходи за живот. m

Според последните данни на Миланович, като се вземат предвид глобалните разлики в покупателната способност, най-богатият 1% от работещите виждат най-ниското увеличение на доходите на глава от населението между 2008 и 2013 г. - едва 6%. Обратно, онези около 90-тия процент по отношение на доходите - който включва голяма част от европейската и северноамериканската ниска и средна класа - отбелязват печалби от около 15%. Онези около средата на глобалното разпределение отбелязват ръст на доходите си от около 60% за същия период.

Другият поразителен резултат е свързан с неравенството в отделните държави. На теория е възможно, докато намалява глобалното неравенство, отделните държави да стават по-неравностойни. Миланович установява, че общият коефициент на Джини е останал като цяло стабилен между 2008 г. и 2013 г. в около 60% от страните в неговата извадка, докато останалите 40% са разделени между онези, в които има намаление на неравенството, и онези, при които то нараства.

Може би най-богатият 1% от хората във всяка страна все пак се е представили по-добре в сравнение с всички останали? Данните тук също са смесени. В Индия годините след Голямата рецесия облагодетелстват свръхбогатите. Но в САЩ, според Миланович, е точно обратното. Докато по-голямата част от населението наблюдава ръст в доходите си с 5% през този период, при най-богатите показателят отчита спад от около 5% - макар очевидно от много по-висока база. м

Първоначално „слоновата крива“ бе обект на методологични критики - едната беше, че резултатите от нея са твърде зависими от различните темпове на нарастване на населението в световен мащаб. Същите критики биха могли да се прилагат и при новото проучване на Миланович.

Настоящият документ също не разглежда неравенството в богатството, което някои смятат за по-важна мярка за икономически различия, въпреки че е много по-трудно да се проучи. И все още може да се твърди, че въпреки като цяло намаленото неравенство, то остава твърде високо и изисква радикални решения. Но въпреки това новите открития на Миланович заслужават същото внимание като и старите.