Как да постигнем най-доброто икономическо възстановяване от Covid-19?

Актуализацията на световните икономически перспективи на МВФ за юни не е оптимистичен документ. И все пак той съдържа един положителен момент: второто тримесечие на 2020 г. би трябвало да е най-ниската точка в икономическата криза заради Covid-19. Ако е така, предизвикателството е да се постигне възможно най-доброто възстановяване, пише Мартин Уулф за Financial Times.

Понижението на прогнозите на МВФ от април е голямо, като предвиждането за растежа в световен мащаб за тази година е минус 4,9 на сто, спрямо минус 3 на сто през април. За следващата година растежът се очаква да бъде 5,4 на сто. В резултат глобалният БВП се очаква да надвиши леко нивото си от 2019 г. през 2021 г. И все пак през четвъртото тримесечие на 2021 г. брутният вътрешен продукт на страните с високи доходи все още ще бъде под нивата от първото тримесечие на 2019 г. БВП ще бъде и с около 5 на сто под нивата, очертавани от тенденциите за растеж преди Covid-19.

Ние преживяваме това, което Банката за международни разплащания (БМР) в последния си годишен доклад нарича „внезапно глобално спиране“. Международната организация на труда заявява, че в световен мащаб спадът на работните часове през второто тримесечие вероятно е еквивалентен на загубата на повече от 300 милиона работни места на пълен работен ден.

МВФ правилно подчертава тези несигурности: продължителността на пандемията и допълнителните национални или местни блокади; степента на доброволно социално дистанциране; строгостта на новите правила за безопасност; способността на уволнените работници да си осигурят заетост; дългосрочното въздействие от закриването на бизнеси и безработицата; степента на преконфигурация на веригите за доставки; вероятната вреда за финансовото посредничество; и степента на по-нататъшни сътресения на финансовите пазари.

Отговорът на регулаторите правилно бе безпрецедентен за мирно време. МВФ прогнозира, че тази година държавният дълг ще нарасне с 19 процентни пункта спрямо БВП. Политиките на централните банки бяха не по-малко поразителни. Подкрепата от страна на фискалните и монетарните власти има революционен характер. Правителствата застанаха като застрахователи от последна инстанция. Централните банки надхвърлиха отговорността си за банковото дело. Където бе необходимо те поеха отговорност за цялата финансова система. Всъщност със своите намеси, включително суап линии с други централни банки, Федералният резерв на САЩ пое отговорността за голяма част от световната финансова система. 

Извънредните времена изискват извънредни мерки. Под ръководството на Агустин Карстенс, бивш шеф на мексиканската централна банка, БМР с право подкрепя действията на централните банки. В нейния доклад се обяснява, че централните банки имат две цели: „да предотвратят дълготрайните щети върху икономиката, като гарантират, че финансовата система продължава да функционира“ и „да възстановят доверието и да подкрепят частните разходи“.

Това не е краят на масираните интервенции. Може дори да не е краят на тяхното начало. Дебнат ни огромни неизвестности. Но както наскоро отбеляза президентът на Европейската централна банка Кристин Лагард, цитирайки Ейбрахам Линкълн, „Най-добрият начин да прогнозирате бъдещето си е да го създадете“.