Как да постигнем най-доброто икономическо възстановяване от Covid-19?

И така, как да създадем бъдещето, което би трябвало да искаме? Такова, в което има най-малко възможни щети и възможно най-осъществимото устойчиво икономическо възстановяване. Това е задачата, с която лидерите трябва да се заемат.

Важното предизвикателство за близкото бъдеще е да се сведат до минимум вредите за здравето и икономиката, нанесени от Covid-19. За да се постигне това, от съществено значение остава силното сътрудничество.

Това ще бъде особено важно за развиващите се икономики, които все още се нуждаят от значителна помощ. МВФ вече е договорил програми за подпомагане на 72 държави в рамките на два месеца. Но въпреки подобрението на финансовите пазари, ще се изискват облекчение на дълга и допълнителна официална подкрепа през бъдещите месеци и, почти сигурно, години.

С края на блокадите и възстановяването на икономиките, ще бъде също от съществено значение да се пренасочат политиките към насърчаване на възстановяването, както и жизненоважно да се избегне грешката от периода след финансовата криза през 2008 г., когато се премине твърде скоро от подкрепа към фискална консолидация и монетарно затягане. Продължаващата агресивна фискална и парична политика ще е необходима, за да върне свободните ресурси обратно в употреба и да насочи икономиките към нови дейности.

Новата икономика, в която навлизаме, ще - и трябва - да бъде различна от старата. Тя ще трябва да се възползва от днешната технологична революция към виртуалното и далеч от постоянното физическо взаимодействие. Ще трябва също да осигури по-добро бъдеще на хората, които бяха най-силно засегнати от коронавирусната криза. Тя ще трябва да ускори прехода си към по-голяма устойчивост.

Чрез поддържане на търсенето регулаторите могат да направят подобни промени далеч по-лесни. Да, има някои рискове, които произтичат от това. Но те са далеч по-малки от политическите и икономическите резултати от евентуален нов кръг на строги икономии, понесени от бенефициентите на публичните разходи. Този път трябва да е различно.

Преди всичко правителствата се завърнаха, както и желанието за компетентност. Антиправителствените политици успяха да превърнат собствените си неуспехи в аргумент: кой би се доверил на правителство, ръководено по този начин? Но тези, които имат очи, могат да видят, че не е нужно да е така. Контрастите между Германия на Ангела Меркел, САЩ на Доналд Тръмп и Великобритания на Борис Джонсън са твърде ярки.

Може би тази катастрофа ще донесе една полза: не само ще открием, че правителствата са се завърнали, но и че се е върнало търсенето на разумно управление, ръководено от компетентни хора. Това не значи, че бедствието си е струвало. Но човек никога не бива да прахосва една криза. Човешките същества могат да се учат от болезнени преживявания. Нека го направим.