Кризата е идеалното време за повишаване на заплатите

Британската компания за търговия с модни стоки Boohoo игнорира твърдения, че използва доставчици, които плащат на работниците по едва 3,50 паунда на час. Но цената на акциите й потъна, след като тя беше обвинена в набавяне на дрехи от претъпкани фабрики, за които се подозира, че подхранват разпространението на коронавируса.

„Когато започнете да говорите за заплата, хората почват да изпитват неудобство“, казва Мартин Уитъкър, главен изпълнителен директор на Just Capital, която наблюдава влиянието на компаниите върху обществото. Но пандемията създаде възможност за по-смели действия.

„Ако съм интелигентен изпълнителен директор, който гледа какво ще е оставил след 20 години, мисля, че сегашният момент е веднъж на поколение”, казва той. Тъй като все повече инвеститори подкрепят по-дългосрочното мислене, „има всичко необходимо за бордовете и изпълнителните директори да мислят различно за заплатите“.

Както казва Джеймс Маньика, председател на McKinsey Global Institute, много изследвания показват, че инвестициите в персонала на компаниите се изплащат. Предизвикателството е, че възвръщаемостта не е моментална.

Уникална характеристика на 2020 г. е, че инвеститорите гледат отвъд печалбите през следващото тримесечие. Бизнесът бе толкова разрушен, че акцентът е върху това как една компания може да съществува след година или две. Това, отбелязва Маньика, „създава интересен момент за рестарт“.

Бордовете трябва да го използват: да идентифицират местата, където плащат по-малко от екзистенц минимума, и да обяснят на инвеститорите защо възнамеряват да инвестират в служителите, които компаниите обичат да наричат ​​най-големия си актив.

Новата спешност около расовата диверсификация и приобщаване изостря императива. Един ясен начин, по който работодателите могат да подобрят състоянието и потребителската сила на малцинствените общности, е чрез повишаване на заплатите за по-ниско платените работни места, където те остават свръхпредставени.

„Не можете да провеждате разговор за расовата справедливост без икономическа такава“, отбелязва Уитъкър, посочвайки изследване на Just Capital, което установява, че топ приоритетът на компаниите относно черните американци е да им плащат екзистенц минимума.

Заплатите, очевидно, не са единственото решение. Компаниите трябва също така да вземат предвид разходите за здравеопазване, транспорт и грижи за деца, както и ролята, която обучението може да играе, изтъква Маньика. Но заплащането е в непосредствения контрол на компаниите. След десетилетие, през което минималната заплата в САЩ не помръдна, те не трябва да очакват правителството да разреши този проблем.

Бизнесът се нуждае от растяща, процъфтяваща и разнообразна средна класа. Но твърде много изпълнителни директори, които претендират, че се стремят към нещо по-добро, все още плащат заплати, директно или във веригите им за доставки, които не дават възможност за такава средна класа.

С нарастването на натиска за повече прозрачност относно справедливото заплащане, главните изпълнителни директори трябва да се запитат дали все още плащат заплати, които трудно биха защитили пред обществото. Ако се нуждаят от друг стимул, те могат да се замислят, че повишаването на най-ниските заплати ще направи собствените им възнаграждения да изглеждат като по-малко астрономически множител на средната заплата на работниците.