Европа рискува нова фалшива икономическа зора след коронавируса

Преди десет години европейските лидери прецениха, че икономическото възстановяване от глобалната финансова криза е осигурено и преминаха от стимули към фискално и монетарно затягане. Резултатът беше втори спад, а в еврозоната и почти екзистенциална криза с държавния дълг, пише Мартин Сандбю за Financial Times.

Пандемията и блокажите, които тя предизвика, хвърлиха европейската икономика в най-острата рецесия в историята. Еврозоната загуби една шеста от своя брутен вътрешен продукт през първата половина на годината. В Испания спадът беше 22 на сто. Германия се справи по-добре, като свиването през първото полувреме беше „едва” 12 на сто.

Надеждата бе, че тъй като сривът се дължеше на принудителни блокади, икономиките могат да се възстановят бързо, след като тези ограничения бъдат премахнати. Последните данни дават основание за оптимизъм. През юни индустриалното производство нарасна по-бързо от очакваното в четирите най-големи икономики на еврозоната. Продажбите на дребно вече се възстановиха до нивата отпреди коронавируса.

Въпреки това има много неща, които все още могат да се объркат. Първо, пандемията все още не е овладяна. Ръстът на инфекциите забавя премахването на ограниченията. Ако заразата се ускори допълнително, страхът и подновените блокажи отново ще свият икономическата активност.

Второ, правителствата са изправени пред труден избор на политики. Масовите спасителни операции предпазиха икономиките им от още по-лоши сривове. Досега тези операции се радваха на популярна подкрепа. Но в един момент размерът на публичните заеми и разходи ще стане политически противоречив. Освен това не винаги е очевидно кои политики дават най-добрите резултати. Кога и колко бързо да се оттеглят схемите за запазване на заетостта, е въпрос на горещ дебат.

Добрата новина е, че политиците са нащрек за риска от изтегляне на подкрепата твърде бързо. Успокояващ знак за здрав разум, който твърде често е убягвал на европейските политици, е, че Брюксел няма да възстановява фискалните правила за националните бюджети до 2022 г. Споразумението между лидерите на ЕС относно общите заеми за финансиране на възстановяването вдъхна оптимизъм за икономическите перспективи на Европа и премахна най-лошите тревоги за нова дългова криза - поне засега. Независимо от това, все още има неяснота за това колко подкрепяща икономическата активност ще бъде публичната политика.