Европа рискува нова фалшива икономическа зора след коронавируса

Трето, все още не сме видели пълните икономически щети от блокадите. Дори ако европейските икономики бързо възстановят дейността си отпреди коронавируса, загубите, понесени по време на срива, ще оставят своята следа. За разлика от 10 години назад, най-голямото безпокойство не трябва да бъде платежоспособността на правителствата, предвид пакета за възстановяване и готовността на Европейската централна банка да запази евтино финансирането. Вместо това сривът може да е увредил безвъзвратно балансите на много частни компании.

Четвърто, пандемията може трайно да е намалила потенциалния БВП на много икономики. Това е особено вероятно там, където сривовете бяха по-дълбоки и по-продължителни, причинявайки по-големи финансови щети на компаниите и отделяйки работниците от техните работни места, така че предишната производителност да не може да бъде възстановена. То е по-вероятно и там, където вирусът не беше потиснат ефективно и социалното дистанциране продължава да възпрепятства заетостта, която зависи от физическата близост.

Подобно на самата физическа цена на Covid-19, дългосрочните омаломощаващи ефекти от икономическата криза може да са най-коварните от всички. След време правителствата ще бъдат принудени да вдигнат данъците или да намалят разходите, само за да не позволят на дълговете да растат безкрайно. Колкото по-рано настъпи този момент, толкова по-голям е рискът правителствата да загърбят възстановяването, както направиха преди 10 години.

Следователно отменянето на фискалните правила е от съществено значение, но не е достатъчно. Колебливите реформи се нуждаят от нов тласък, за да могат да бъдат заменени от рамка, подходяща за пост-пандемичен свят с ниски лихви, който не поставя остарелите представи за фискална отговорност на пътя на икономическия растеж.

Още по-добре би било да се минимизират трайните щети сега. Това означава три неща, независимо от ограниченията, изисквани от общественото здравеопазване. Първо, да се предложи повече капиталова подкрепа и по-плавни преструктуриращи схеми за справяне с дълговия проблем. Второ, поддържане на стабилно търсене, за да се разшири наемането при онези работни места, които могат да бъдат безопасно изпълнявани. Трето, премахване на пречките пред трудовата мобилност, особено чрез намаляване на данъците върху заплатите и даване на стимули на работниците в платен отпуск да започнат нова работа, ако намерят.

Засега европейските икономически регулатори изиграват добре лоша ръка. Залозите обаче се вдигат и точно както след последната криза, те са тези, които ще осъществят или осуетят възстановяването.