Израел и ОАЕ извършиха геополитическа дефибрилация в Близкия Изток

Този процес очевидно е започнал, след като посланикът на ОАЕ във Вашингтон Юсеф ал Отайба публикува писмо на иврит в израелски вестник през юни, пряко предупреждавайки, че израелската анексия на Западния бряг ще подкопае тихия напредък, който Израел постигна  в арабския залив.

ОАЕ известно време обмисляха по-отворени дипломатически връзки с Израел, но именно дискусиите за това как да се спре анексията създадоха рамка, в която ОАЕ можеха да очакват да получат нещо в замяна. 

Динамиката на Нетаняху тук е впечатляваща или както би се изразил израелският писател Ари Шавит: „Нетаняху се опитва да излезе от собствения си личен „Уотъргейт“, като отиде в Китай. Той е като Никсън, но наопаки". Той иска да каже, че Нетаняху прави всичко възможно, за да успокои десните сили в Израел - с примамливи приказки за анексия - така че те да се изправят заедно с него в съдебния процес за корупция срещу съдебната система на Израел.

Приемайки тази сделка, Нетаняху, подобно на действията на Никсън спрямо Китай, се отказа от естествените си идеологически съюзници - преселниците, които го подкрепиха, защото смятаха, че ще постигне въпросната анексия - „и това ще принуди израелския президент да бъде по-силно зависим от центъра и десните центристи в Израел", смята Шавит. „Тази сделка може да помогне за спасяването на израелската демокрация, като сега лиши (Нетаняху) от цялата армия на десните сили“, с която да унищожи Върховния съд.

Палестинските сили, ръководени от Махмуд Абас, също бяха лишени в тази сделка, което може ги принуди да седнат на масата на преговори. Това ги лиши от най-големия им коз - идеята отношенията между арабските нации и Израел да се нормализират само след като израелците удовлетворят исканията на властите в Палестина с обособяването на държава по техен вкус.

Тази сделка със сигурност ще насърчи останалите шейхове от Персийския залив – тези на Бахрейн, Оман, Катар, Кувейт и Саудитска Арабия. Всички те са имали скрити и явни бизнес и разузнавателни операции, свързани с Израел, за да последват примера на ОАЕ. Те няма да допуснат ОАЕ да ги изпревари и да „венчае“ своя капитал за израелските технологии в кибер сферата, селското стопанство и медицината.

Тук има още трима победили – кралят на Йордания Абдула, който се опасяваше, че анексията на Израел ще хвърли още по-плътна сянка върху Йордания относно рисковете за превръщането ѝ в палестинска държава; американската еврейска общност, която можеше да се раздели на два лагера, ако анексията се беше осъществила; Джо Байдън – ако Тръмп в крайна сметка примири страните в региона, а впоследствие Байдън успее да спечели президентските избори, той ще бъде освободен от един трънлив проблем и ще се радва на засилен проамерикански съюз в Близкия Изток.

В същото време губещите са Иран и всички фракции, свързани със страната – Хизбула, иракските милиции, сирийският президент Башар Асад, Хамас, Ислямски Джихад, хутите в Йемен и Турция. Иран трябва да бъде притеснен. Огромните щети, които Израел нанесе на страната чрез явна кибервойна през последните месеци, могат да дадат на ОАЕ дори повече място за маневри в тази сделка. Посланието на ОАЕ към Иран е ясно – в региона има сблъсък между привържениците на бъдещето и на онези, които подкрепят мрачното минало и искат да погребат развитието. И докато ОАЕ спадат към първата група, те оставят Иран да бъде лидер на втората.

В четвъртък САЩ, Израел и ОАЕ показаха, поне за момент, че миналото невинаги трябва да погребва бъдещето, че мразещите и разделящите невинаги побеждават.