Директните парични помощи в САЩ трябва да станат автоматични

Лятото във Вашингтон беше обезкуражаващо. В средата на пандемия милиони американци видяха как обезщетенията им за безработица драстично намаляват поради бездействието на Конгреса, като по този начин мнозина бяха тласнати към финансова несигурност или бедност. Малките компании, които все още се борят с огромен спад на бизнеса си, също бяха оставени да се чудят дали спасителното финансиране изобщо ще пристигне, пише за Financial Times Крис Хюз, съосновател на Facebook, Economic Security Project и старши съветник в Roosevelt Institute.

Но има път напред. Демократите и републиканците вече са като цяло съгласни с необходимостта от още един кръг от стимулиращи чекове, подобно на средствата, раздадени през пролетта. Конгресът трябва да разреши тези плащания и да ги направи постоянни до края на тази криза, като ги превърне в автоматични, така че да се задействат по време на следващата рецесия. Ако това не се случи сега, следващият президент, независимо дали е Доналд Тръмп или Джо Байдън, трябва да го постави на първо място в дневния си ред.

Икономистите отдавна защитават ролята на „автоматичните стабилизатори“. Когато икономиката потъне, тези фискални политики стартират незабавно, без да е необходимо одобрение от Конгреса, и предоставят антицикличен икономически стимул. Миналия месец 156 независими икономисти призоваха Конгреса да приложи такава схема, използвайки директни парични плащания.   

Тези плащания вече се превърнаха в дежурна политика за републиканците в моменти на криза. Три пъти през последните 20 години републикански президенти, с двупартийна подкрепа, разрешават стимулиращи плащания по време на рецесия - през 2001, 2008 и през тази година. Демократическите депутати ги подкрепяха всеки път, като същевременно се застъпваха за прилагането им заедно с подсилена застраховка срещу безработица и помощ за щатските и местните власти.

Конгресът трябва да стъпи на това двупартийно споразумение, да одобри незабавни чекове за подпомагане, и да утвърди директните плащания като постоянна политика, която се задейства винаги, когато безработицата нарасне бързо. Последните шест рецесии започваха с внезапен ръст на безработицата с половин процентен пункт, припомня Клаудия Сам от Вашингтонския център за справедлив растеж. Тя предлага след всяко такова повишение на безработицата правителството да прави директни плащания, които да продължат, докато безработица не се върне на ниво с до два пункта над това при започването им.