Шиндзо Абе и усилията му да създаде една по-добра Япония

Шиндзо Абе, най-дълго служилият премиер на Япония, подаде оставка заради улцерозен колит. Зад себе си той оставя Япония, която е едновременно икономически по-силна и по-социално либерална от онази, която наследи, пише в коментар за Bloomberg Ноа Смит.

Когато Абе пое ръкводството на Япония в края на 2012 г., аз бях изключително скептичен, допълва Смит. След кратък и впечатляващ мандат до средата на първото десетилетие след 2000 г. изглеждаше малко вероятно Абе да се справи с предизвикателството на разклатената икономика и неравенствата в обществото. А фактът, че той изникна от десния политически блок, предвещаваше една по-малко либерална Япония.

Но Абе бързо опроверга критиците. Той веднага събра група от способни съветници около себе си, включително професора по икономика Коичи Хамада, гуверньора на Японската централна банка Харухико Курода, политическия съюзник Йошихиде Суга и собствената си съпруга – Акие Абе. В резултат на техните съвети, вторият мандат на Абе не приличаше на предпазливия консерватизъм, който характеризира повечето администрации от отдавна доминиращата Либерално-демократична партия.

На първо място, Абе успя да съживи икономиката на страната. В Японската централна банка Курода се зае с най-смелата в света програма за количествени облекчения.

Въпреки че това не повиши инфлацията до целевото ниво от 2%, то извади страната от дефлацията и стимулира потреблението, a в крайна сметка и бизнес инвестициите. Въпреки силно застаряващото население и последиците от опустошителното цунами и ядрената авария през 2011 г., Япония се радва на най-дългия непрекъснат период на икономически растеж от 80-те години на миналия век.

Паричните облекчения бяха само един от инструментите на „абеномиката“, както започна да се нарича програмата на Абе. На второ място бяха фискалните стимули, които обаче се оказаха по-трудни за изпълнение. Притесненията за устойчивостта на дълга на страната подтикнаха Абе многкратно да повиши данъка върху потреблението, което вероятно забави растежа. Под икономически и политически натиск администрацията на Абе беше принудена да очертае среден път на фискалната политика, което в крайна сметка не беше голям фактор за възстановяването на Япония.

Третото оръжие на абеномиката беше обширна програма за структурна реформа. Въпреки че недоброжелателите на Абе се присмиваха на липсата на бързи резултати, а някои реформи бяха възпрепятствани от политическата опозиция, като цяло тази програма постави основите на дългосрочното икономическо здраве на Япония. Абе пое най-трудния сектор в Япония, селското стопанство, и постигна големи успехи, насърчавайки конкуренцията и намалявайки бариерите пред вноса на храни. Това в крайна сметка ще доведе до по-ефективни, по-продуктивни ферми и по-голяма продоволствена сигурност за държавата.

Абе постигна големи успехи в търговските споразумения и глобализма, дори когато САЩ затънаха в протекционизъм благодарение на Доналд Тръмп. Той сключи голяма търговска сделка с Европейския съюз и запази Транстихоокеанското партньорство живо след недобросъвестното оттегляне на Съединените щати.

У дома Абе се опита да реформира скритата и непродуктивна корпоративна култура. Неговата администрация създаде нов кодекс за корпоративно управление и кодекс за инвеститорите, насочен към засилване на контрола и рентабилността и намаляване на влиянието на застаряващите, традиционни мениджъри. Ревизия от 2018 г. се опита да разкрие кръстосани сделки – традиционна японска практика, която насърчава продуктивните компании да подкрепят непродуктивните такива.