Шест урока на Абеномиката за свят, страдащ от „японизация”

Четвъртият урок е, че не можете да разчитате само на очакванията. Курода многократно обясняваше как неговата политика ще проработи чрез повишаване на обществените очаквания за бъдещата инфлация. Всъщност има признаци, че първоначално това се случи, преди рецесията от 2014 г. да убие надеждите, че инфлацията всъщност ще се покачи. Инструмент, разчитащ на очакванията, никога не може да се сравни с такъв, който променя директно лихвените проценти.

Петият урок на Абеномиката е, че стимулите не създават проблеми с публичния дълг, а ги решават. От 1990 г. насам публичният дълг на Япония като процент от брутния вътрешен продукт нараства неумолимо, с изключение на два периода: 2005-07 г., когато икономиката беше достатъчно силна ЯЦБ да вдигне неразумно лихвените проценти, и 2013-19 г., когато Абеномиката предостави достатъчно тласък, който да позволи увеличаване на данъка върху потреблението. Публичният сектор може да спестява повече, само ако частният спестява по-малко. Икономическата сила е предпоставка за фискално затягане.

Шестият урок са границите на стратегията за растеж. Може би най-честата критика към Абе в Япония е, че той не изпълни обещанията си за структурна реформа. Вярно е, че той не направи най-радикалните неща, като премахванe защитата за фиксираните заплати, но пък либерализира японския пазар на електроенергия, отвори страната за китайски туристи, обузда земеделското лоби и подписа две огромни търговски сделки.

Но икономическият растеж в крайна сметка идва от повечето хора, по-доброто образование, натрупването на капитал и, най-важното от всичко, новите технологии. При свиващото се население на Япония единствената „реформа“, която със сигурност ще разшири икономиката, е мащабната имиграция, като Абе правилно усети, че този избор е отвъд икономиката. Може би той е виновен само за твърдението, че има стратегия за съживяване на растежа. Но тъй като не съществуваше такава стратегия, изпълнението й не беше на въпрос.

Къде оставя всичко това Япония днес? Предизвикателствата пред страната са по-големи от всякога. След провала на една по общо мнение цялостна програма за стимулиране, обществеността може да не приеме друга. Но статуквото, при което инфлацията е доста под целта, е симптоматично за хроничния недостиг в търсенето, недостатъчно компенсиран от постоянно нарастващия публичен дълг.

Единият вариант е да се изчака, като бъдат продължени покупките на активи от централната бана, с надеждата да се случи най-доброто - основната позиция на ЯЦБ от 2016 г. Другият е тези покупки да се координират още по-тясно с държавните разходи.

Това би била поредната стъпка към неизследваната и потенциално опасна политика на хеликоптерните пари. Но за да поддържа надеждата, която Абе някога продаваше толкова добре, Япония може на практика да няма алтернатива.