Шест урока на Абеномиката за свят, страдащ от „японизация”

„Прегърнете моята Абеномика!“, призова японският премиер Шиндзо Абе през 2013 г. И ние го направихме. В исторически триумф Абе убеди света, че т. нар. три стрели - „смела монетарна политика, гъвкава фискална политика и стратегия за растеж“ - ще трансформират японската икономика. Сега, когато Абе се оттегля след повече от осем години на власт, е време да се прецени: успя ли Абеномиката?

Подобно обаче на футболен отбор, който не успява да спечели първенството, поражението не означава непременно, че сте се представили лошо, а просто не достатъчно добре. Абеномиката имаше своите моменти. За един свят, който се бори с „японизацията“ - плъзгане към стагнация, дефлация и свръхниски лихвени проценти - тя съдържа важни уроци.   

Първият урок е, че паричната политика работи. Първоначалната „базука“ от масирани покупки на активи от Японската централна банка през 2013 г. беше много ефективна. Доходността на облигациите спадна. Фондовата борса процъфтяваше. И най-важното, йената се обезцени до над 100 за долар - благодат за японската индустрия. Кредитирането се разшири и страната се радваше на рекордна заетост през годините на Абе. Почти е невъзможно да се твърди, че Япония щеше да бъде по-добре с по-високи лихви и по-силна йена.

Вторият урок е, че слабите икономики не могат да понесат повишаване на данъците. Денят, в който Абеномиката се провали, беше този, в който данъкът върху потреблението в Япония скочи от 5 на 8 процента през пролетта на 2014 г. Вдигането на данъка беше планирано от предишно правителство, но както Абе, така и гуверньорът на Японската централна банка (ЯЦБ) Харухико Курода са виновни за решението да го осъществят, потапяйки страната в рецесия. По-нататъшното увеличение на данъка до 10 процента през миналата година имаше същия резултат. Ако обещаете стимули, но наложите ограничения, ще претърпите неуспех. Това е историята на Абеномиката накратко.

Третият урок, следвайки казаното по-горе, е, че доверието е всичко. В ранните дни на Абеномиката Курода обеща 2% инфлация в рамките на две години. Неминуемо това обещание не беше спазено. След като данъкът върху потреблението доведе до рецесия, втората базука на гуверньора през 2014 г. - увеличаване покупките на активи до 80 трлн. йени годишно - имаше по-малък ефект. В този момент магията бе развалена.

Но това не беше единственият начин, по който Абеномиката урони доверието в себе си. Например, правителството така и не повиши заплатите в публичния сектор в съответствие с целта за инфлация от 2%. Защо тогава частният сектор трябваше да се вслуша в искането на Абе за увеличаване на възнагражденията?