Германската икономика е по-болна, отколкото изглежда

Няма съмнение, че Германия се справя сравнително добре по време на този ужасна година и че администрацията на канцлера Ангела Меркел има основната заслуга заа това. Но страната скоро може да има различен проблем. Същите правителствени политики, които работеха толкова добре през първата фаза на коронавирусната рецесия, биха могли да нанесат големи щети през втората фаза и след това, пише Андреас Клут за Bloomberg.

Германия със сигурност може да се гордее с постигнатото през тази година. Тя рано „изглади кривата“ на разпространението на Covid-19. И с шеметен набор от стимулиращи разходи и други мерки вля около 1 трилион евро в икономиката си. 

По-конкретно, Германия е добра в запазването на работни места. Това се постига отчасти чрез отмяна на обичайните правила за несъстоятелност, като по този начин задържа повече работодатели на повърхността. Едновременно с това правителството използва стогодишна политика, за да остави служителите на работните им места, дори и да нямат работа. Тези мерки ограничиха безработицата до 4,4% през юли, когато средната стойност в Европейския съюз бе 7,2%, а в САЩ - 10,2%.

Този вече прословут инструмент се нарича Kurzarbeit, буквално „краткосрочна работа“. Накратко, правителството субсидира фирмите, за да запазват работниците си, дори когато бездействат. Служителите продължават да получават по-голямата част от нормалните си заплати и са готови да се върнат на работа веднага, щом се възобнови търсенето.

Kurzarbeit беше основна причина, поради която Германия излезе относително невредима от Голямата рецесия през 2008-09 г. Разглеждана като международния „златен стандарт“ при схемите за работа и обезщетение, тя е копирана в цяла Европа и отвъд.

Но субсидирането на реално несвършена работа и фактическото спиране на процедурите по фалит трябваше да бъдат само временни мерки. И все пак кабинетът на Меркел наскоро удължи и двете програми. Kurzarbeit беше продължена до края на 2021 г.

Много германски икономисти се страхуват, че комбинацията от тези политики ще създаде „зомби компании“ - фирми, които би трябвало наистина да загинат и да излязат от пазара поради проблеми, несвързани с пандемията, но вместо това се поддържат изкуствено живи. Приблизително 550 хил. фирми вече може да са зомбита, според една оценка, като този брой може да нарасне до 800 хил. през следващата година.