Защо не всички от най-богатите страни в света са богати?

През март, точно когато светът бе разлюлян от коронавируса, Международната сравнителна програма към Световната банка завърши последните си наблюдения. Това сухо статистическо упражнение отчита цените в 176 страни, като ги използва за изчисляване на обменните курсове според паритета на покупателната способност. Липсата на медийно внимание към резултатите е напомняне, че мерките за икономическа активност са на второ място, освен ако не са пряко свързани със заплахи за здравето, пишат за Financial Times Ангъс Дийтън и Пол Шрейър, съпредседатели на програмата, като вторият е и временен главен статистик на ОИСР.

Но дори във време на пандемия са необходими данни за основни измервания, в това число сравнения между страните по отношение на брутния вътрешен продукт и жизнения стандарт, както и глобалните мерки за бедност и неравенство. Най-новите изчисления съдържат важни изводи във връзка с това. 

Новите данни носят добра, както и не толкова добра новина. Добрата е, че актуалните данни за 2017 г. не са особено нови. Например, икономиките на Китай и САЩ са били със сходни размери през 2011 г. (като китайската възлиза на само две трети от американската според текущия валутен курс.)

Не толкова добрата новина е, че глобализацията и трансферите на интелектуална собственост отдалечиха БВП още по-встрани от общоприетото (не)разбиране, че той измерва материалното благосъстояние на хората, допълвайки многото му недостатъци, изтъквани през последните години.

Първо добрата новина. Резултатите от 2017 г. са всъщност актуализация на актуализацията от 2011 г., а не радикално преначертаване на икономическата география.

Това е важно, защото предишните актуализации понякога променяха относителния икономически размер на държави и континенти. Например, оценките от 2005 г. направиха света да изглежда много по-неравен, отколкото се смяташе преди това. Те също така рязко увеличиха някои измерители за бедност.

Тези очевидни увеличения се обърнаха през 2011 г. - обрат, запазен за 2017 г. Тази стабилност повишава достоверността на статистиката, допринася за нейната полезност и ще бъде особено важна, когато Международната сравнителна програма премине към измервания с по-висока честота след Covid-19.

Не толкова добрата новина идва от групата на най-богатите страни, определени по БВП на глава от населението: Люксембург, Катар, Сингапур, Ирландия, Бермудските острови, Каймановите острови, Швейцария, ОАЕ, Норвегия, Бруней, САЩ и Хонконг. Каквото и да ни казва този списък, той едва ли е представителен за държавите, в които хората се радват на най-високия материален жизнен стандарт в света.