Защо не всички от най-богатите страни в света са богати?

Парадоксът се крие в сравнителните разлики между БВП и дохода на човек

09:15 | 10.10.20 г.

<p>
Ирландия е отличен пример за недостатъците на БВП като измерител на личното богатство. <em>Снимка: Bloomberg</em></p>

Ирландия е отличен пример за недостатъците на БВП като измерител на личното богатство. Снимка: Bloomberg

Ирландия е добър пример. Привлечени от ниските корпоративни данъчни ставки, няколко големи мултинационални компании преместиха активите си от интелектуална собственост в местни поделения, така че приходите, генерирани от тях, сега допринасят за ирландския БВП. През 2015 г. тези трансфери доведоха до годишен ръст на икономиката от 26%.

В контраст с това, разполагаемият доход на ирландските домакинства на човек бе нараснал „само“ с 4,6% в реално изражение. Това очевидно е по-добра оценка за промяната в ирландския жизнен стандарт.

Откъде идва несъответствието? 11 от 12-те държави в списъка на най-богатите са или инвестиционни центрове, или ресурсни икономики. И в двата случая потреблението има относително нисък дял в БВП, често защото печалбите съставляват по-голяма част от националния доход от заплатите.

С течение на времето печалбите ще повишат доходите на поне някои домакинства, а оттам и тяхното потребление. Но във всеки един момент БВП на глава включва суми, които не са част от текущото благосъстояние на хората или от техния доход.

Освен това доходът от чуждестранен капитал е част от местния БВП, защото възниква в страната, но не е част от брутния национален доход, тъй като не е собственост на резиденти.

Това е напомняне, че при липсата на силни преразпределителни канали, на богатите ресурсни икономики често са им присъщи големи неравенства, тъй като собствеността върху ресурсите - особено минералните - е ограничена до малцина. Това, че БВП не ни казва нищо за това кой какво получава, е друга от известните му критики. Нито пък БВП отчита устойчивостта на природните ресурси или използването на околната среда. Проблемът не е в счетоводството, а в дефиницията на показателя.

Тези аргументи не подкрепят отказа от данните за БВП, които са от съществено значение, а по-скоро по-интелигентното използване на сметките и измерването на това, което остава извън индикатора.

Продължаващите усилия БВП да включва екологичната икономика и да не игнорира съвсем въпросите за разпределението се нуждаят от подкрепа. Изключителният фокус върху БВП на човек или ръста му не е от голямо значение за регулаторите. Казано направо, участието на дадена държава в икономическия топ 12 не винаги е повод за гордост.