Големият водороден залог на Япония

До 2030 г. Kawasaki Heavy планира да разполага с два такива кораба, готови да пренасят по 225 000 тона водород за Япония, достатъчно за захранване на 3 милиона превозни средства с горивни клетки за по 10 000 км всяка година. 

Япония смята водорода за важен не само заради приноса му относно намаляването на въглеродните емисии, но и по отношение на енергийната сигурност. Островната страна е силно зависима от петрола, доставян от Близкия изток по морските пътища през Южнокитайско море. Към сложната ситуация трябва да се добави и неофициалната забрана за изграждане на нови ядрени мощности в Япония след трагедията „Фукушима“ през 2011 г.

Критиците на водорода се фокусират върху цената. Горивните клетки са „глупави“, както се изрази основателят на Tesla Илон Мъск, наричайки автомобилите, задвижвани с водород, „умопомрачително глупава“ идея. Tesla, която произвежда автомобили, захранвани с батерии, възприема водородните горивни клетки като конкурентна технология.

Технологията продължава да поевтинява, но не достатъчно бързо за скептиците. METI изчислява, че разходите в крайна сметка трябва да спаднат до 20 йени за кубичен метър, за да може водородът да бъде икономически жизнеспособен, почти наравно с втечнения природен газ. През 2017 г. цената му достигаше 100 йени за кубичен метър - пет пъти по-висока, отколкото трябва да бъде.

х2

Съоръжение за съхранение на водород, Япония. Снимка: Bloomberg L.P.

И дори при субсидии от над 1 милион йени на превозно средство, водородните автомобили остават скъпа алтернатива. Новият Mirai на Toyota, който се появи в продажби по-рано този месец, се продава при цена (без субсидия) от 7,1 млн. йени - два пъти по-скъпа от електрическия Nissan Leaf, чиято цена е 3,3 милиона йени.

Едно пълно зареждане на Mirai струва 6776 йени, като с него могат да бъдат изминати 850 км, докато зареждането на Leaf излиза 1860 йени, като пробегът тук е около 570 км.

Недостатъкът на Leaf е, че зареждането отнема около един час, докато при Mirai - само 3 минути.

Дори защитниците на водородната технология признават, че водородът може да не е най-ефективният начин за задвижване на леките превозни средства.

По отношение на технологиите "не става въпрос кой печели", споделя автомобилният анализатор Такаки Наканиши, от Nakanishi Research Institute. Според него водородът може да се използва при по-дълги разстояние, докато електричеството е по-ефективно при градски условия.

Японското правителство планира да разположи в страната до 200 000 водородни автомобила до 2025 г., като по този начин делът на този тип превозни средства трябва да се изравни с електромобилите, чийто брой в момента възлиза на 123 717. Ако се включат и хибридите, Япония в момента разполага с 10,9 млн. превозни средства с алтернативно задвижване.

Тази година може да се окаже съдбоносна за водорода. Въпреки че Япония отвори вратата за тази енергия, тя беше последвана от други страни, които започнаха да преоткриват водорода за автомобилния сектор и другите индустрии. Следващите няколко години ще покажат дали залогът на Япония ще пожъне успех.