ЕС трябва да се включи в играта на ваксиналната дипломация

Заплаха за възстановяването

Всяко забавяне на програмите за масова ваксинация може сериозно да застраши не само ограничаването на разпространението на коронавируса, но и икономическото възстановяване. През октомври Световната банка изчисли, че пандемията ще тласне допълнително от 88 млн. до 115 млн. души по света в крайна бедност тази година, а общият им брой ще се увеличи до 150 млн. души към края на 2021 г.

Световната хранителна програма прогнозира, че 265 млн. души ще се сблъскат с кризисни нива на глад, ако не се предприемат директни действия. Броят е двойно по-голям в сравнение с преди пандемията.

През ноември водещите експерти на ООН по правата на човека предупредиха, че усилията за ограничаване и лечение на Covid-19 трябва да се основават на международната солидарност, сътрудничество и помощ. „Няма място за национализъм или рентабилност при вземането на решения относно достъпа до ваксини, основни тестове и лечения и всички други медицински стоки, услуги и консумативи, които са в основата на правото на най-високия за всички възможен здравен стандарт“, посочват от агенцията на ООН.

Експертите на ООН критикуват и т.нар. национализъм при доставките на ваксини, който според тях ще влоши ситуацията. „Страните с ниски и средни доходи ще трябва да отделят повече ресурси за получаване на медицински продукти, което ще доведе до повече дългове и допълнително намаляване на фискалното пространство за мерки и политики за остри нужди в здравеопазването, храните и социалната сигурност, всички ключови елементи за справяне с положението на тяхното население“, посочват от ООН.

С дълговата криза и влошаването на фискалните позиции на развиващите се страни ще бъде още по-трудно за тях да получат ваксина за своите страни, ако цените са високи или доставката е монополизирана, или ако недостигът на основни медицински стоки и предпазни средства продължава да се увеличава, което ще постави здравните им системи на изпитание, допълват от ООН.

Ваксини с екстри

Примерите за това, което би могло да се нарече ваксинална дипломация, като тази, демонстрирана от румънския президент спрямо Молдова и от ЕС в случая със Западните Балкани, вероятно ще се увеличат. Те ще трябва да се увеличат.

Необходимостта от осигуряване на ваксини за страните от Западните Балкани и Източното партньорство създава възможност за ЕС да спечели политиците от Източна Европа, но може и да проправи пътя за доставка на ваксини от по-малко алтруистични източници, които ще осигурят ваксини с екстри.

Малко страни ще искат такива ваксини (особено след като нито една руска или китайска ваксина не е одобрена от Европейската агенция по лекарствата), но те може и да нямат избор. Това е мястото, в което ЕС трябва да действа.