Как Джим Саймънс (почти) опроверга теорията за ефективните пазари

Джим Саймънс се оттегли от поста председател на Renaissance Technologies LLC, обикновено считан за най-успешния научен хедж фонд в историята. Това бележи края на една ера във финансите. По време на историческата кариера на Саймънс, Renaissance доказа, че учебниците по финанси - които твърдят, че пазарът не може да бъде побеждаван трайно - са грешни. Но ограниченият успех на хедж фонда показва и че учебниците не са съвсем за боклука, пише Ноа Смит за Bloomberg. 

Сърцевината на финансова теория е хипотезата за ефективните пазари. Тя постановява, че единственият начин да се постигне устойчиво по-висока възвръщаемост на фондовия пазар е да се поеме по-голям риск. Логиката е, че тъй като финансовите пазари включват толкова много умели участници, които се опитват да достигнат до правилната цена на активите, никой трейдър не би могъл да запази информационно си предимство за много дълго време - ако напипате печеливша стратегия, не след дълго някой друг ще я осъзнае и ще почне да я копира, а вашето предимство изчезва поради появилата се конкуренция.

Ако някога е имало някой, който да докаже, че тази теория е измамна, това е Саймънс. Учен от световна класа, той напуска преподавателската си работа в департамента по математика на университета Стоуни Брук на 40-годишна възраст, за да преследва кариера в инвестициите. Той наема най-елитните математици и учени от цял ​​свят, като ги настанява на сигурно място в изключително секретния кампус на Renaissance в Лонг Айлънд, за да не могат акулите от Ню Йорк да надушат стратегиите им. Renaissance бе управляван експертно, с отворена, свободна атмосфера, по-скоро като университетски факултет, отколкото като компания. Търговските стратегии бяха обяснявани, обсъждани, оспорвани и разгръщани само след като биваха обстойно тествани.

Тази комбинация от разпределяне на задачите сред персонала и управленска култура просто беше по-умна от пазара. От 1988 до 2018 г. водещият фонд Medallion имаше средна годишна възвръщаемост от около 40% след такси, почти без губещи години. Въпреки че търговските стратегии на Medallion в крайна сметка бяха разкрити от пазара, принуждавайки компанията да открива и експлоатира нови неефективности, рентабилността продължи с десетилетия, а не с месеци. Постоянното свръх представяне донесе на Саймънс състояние от 22,9 милиарда долара, според Bloomberg Billionaires Index.

Но начинът на успех на Renaissance също показва защо той е толкова уникален и изключителен - и защо побеждаването на пазара е толкова невероятно трудно.

На първо място, възвръщаемостта на Medallion не се натрупва особено много. Обикновено смятаме, че финансовата възвръщаемост расте експоненциално във времето. Ако инвестирате 1000 долара в индекса S&P 500 и той расте с 10% годишно в продължение на 40 години, ще получите около 45 000 долара. Но  възвръщаемостта от 40% на Medallion не работи по този начин. В момента фондът управлява около 10 милиарда долара. При 40% годишна норма на възвръщаемост в продължение на 20 години, 10-те милиарда биха се превърнали в 8,4 трилиона – два пъти повече от сумата, управлявана в момента от всички хедж фондове на планетата.

Очевидно това не се случва. Фондът Medallion редовно разпределя печалбата, така че общата сума на парите в него остава само няколко милиарда долара. Не се позволява на инвеститорите да държат всичките си пари в Medallion година след година, докато общата сума скочи до Луната; вместо това те могат да държат там само част, като печелят пари стабилно, но не експоненциално.

Несъмнено причината Medallion да остане относително малък е, че стратегиите му не се разрастват. Пазарната неефективност, която позволява на брилянтните математици да печелят постоянно пари, не е безкрайна; ако се заложат достатъчно пари на тези стратегии, те ще спрат да носят огромни печалби, тъй като цените ще се коригират в посока ефективност. Ето защо Renaissance не позволява на своите инвеститори да държат всичките си пари в Medallion и вече не търси пари от нови инвеститори - повечето пари биха намалили възвръщаемостта. Renaissance всъщност управлява редица фондове, които използват различни стратегии, поддаващи се на по-мащабно разгръщане и достъпни за външни инвеститори. Но тези по-обемни фондове са далече от същността на Medallion. По време на турбулентната 2020 година, след като Covid-19 разбуни финансовите пазари, Medallion постигна 76% възвръщаемост, но три от най-големите фондове на Renaissance загубиха много миналата година.

Това не е удар срещу Renaissance; понякога фондовете губят пари, а и 2020 беше изключително необичайна. Но то показва как на практика непобедимостта на магическият фонд Medallion не е нещо, до което повечето инвеститори могат да имат достъп.

С други думи, показвайки, че е възможно последователно да се побеждава пазарът, Джим Саймънс и неговата весела компания от математически факири също показват колко изключително трудно е да се стори това. Renaissance направи страшно много пари, но не промени света на финансите. За простосмъртните - сред които са преобладаващото мнозинство от хедж фондовете - постижението на Саймънс ще остане завинаги недостижимо.