Облигациите и акциите в САЩ могат да тръгнат заедно надолу

Изминаха цели 65 години, откакто Уилям МакЧесни Мартин, тогавашен председател на Федералния резерв, заяви, че е задача на Фед да спре алкохола, когато партито се разгорещява, и малко повече от 40 години, откакто Businessweek скандално обяви смъртта на акциите, пише Ричард Куксън за Bloomberg.

Мисля, че би било честно да се каже, че и двата коментара са отдавна забравени. За повечето инвеститори акциите са единствената възможност, точно защото сегашният Фед почти каза, че не само няма да спре алкохола, ами и ще го увеличи колкото може, за да купонясват пазарите. Само за да може да преследва своята упорита цел за инфлацията (2% годишно – бел. прев.)

Миналата година централната банка на САЩ се отдаде изцяло на закупуването на корпоративни облигации, като по този начин намали спредовете (в доходността спрямо облигациите – бел. прев.) при корпоративните заеми. Въпреки пандемията и особено тежката рецесия, рисковите финансови активи процъфтяваха. Потоците към борсово търгувани фондове (ETF) върху акции поставиха рекорди, както и емитирането на дълг (с инвестиционен и с неинвестиционен рейтинг). В световен мащаб компаниите от инвестиционен клас издадоха дълг за около 4,8 трилиона долара, от които 2,5 трилиона в САЩ. Емитентите от неинвестиционен клас взеха назаем 432 милиарда долара само в САЩ - една от най-успешните години за този пазар.

Сега е толкова лесно да се намерят песимисти за риска като цяло и акциите по-конкретно, колкото беше да се намерят оптимисти в края на 70-те години. Ето в какво се изразява песимизмът.  

Първият проблем, макар и краткосрочен, е позиционирането на инвеститорите. Всички споделят едни и същи очаквания и еднакви позиции. Независимо от дългосрочното представяне, това е доста често срещан проблем в началото на годината, без значение от класовете активи. Ето защо тези с немного посивели коси и малко перспектива не постигат кой знае колко в началото на годината. През 2021 г. обаче консенсусът е още по-забележителен.

Вторият проблем са оценките. Вземете акциите. Ако заложите ниска доходност на облигациите в стандартен модел за дисконтиране на дивидентите, при равни други променливи, в крайна сметка ще получите много евтини оценки. Но това е погрешно. Инвеститорите трябва да намалят и своите очаквания за растежа. Те не го правят, разбира се, но това всъщност няма значение, тъй като такива модели не са добри за прогнозиране на възвръщаемостта в дългосрочен план. Знам това, защото съм ги тествал, когато работех в Rubicon Fund Management.