Историята сочи, че трябва да се тревожим за инфлацията

Не може обаче да се приеме, че близкото бъдеще ще бъде като близкото минало. Светът след пандемията ще предложи първия тест дали ниската инфлация ще бъде трайна. С нарастването на търсенето, продължаващите ограничения в предлагането и опитите на компаниите да възстановят печалбите си може да наблюдаваме завръщане на ценовия натиск.

Има мощни сили, които действат и в обратната посока, като например големият брой хора, които ще загубят работата си или ще претърпят съкращения на заплатите. Но инфлацията може да не изчезне завинаги.

В еврозоната основната инфлация - която изключва волатилните компоненти като храни и енергия - скочи до 1,4% на годишна база през януари, най-високият ръст от повече от пет години (въпреки че това се дължеше до голяма степен на временни фактори).

В САЩ предложената от президента Джо Байдън програма за стимулиране в размер на 1,9 трлн. долара изплаши някои икономисти, включително бившия министър на финансите Лари Самърс и Оливие Бланшар, бившият главен икономист на МВФ, които се притесняват от инфлационните й последици.

На теория инфлацията не е непременно лоша за публичния дълг. Ускоряването на цените помага на правителствата да се справят с дълговите планини, защото така се повишават данъчните приходи, докато дължимото остава фиксирано в номинално изражение. Страните също така ще се възползват от благоприятните дългови структури, които изградиха през годините на ниска инфлация. Това включва ниски купони по ДЦК, по-дълъг матуритет и голяма част от дълга, държан от държавни банки.

Тук има две неща, които трябва да вземат под внимание регулаторите. Първото е качеството на държавните разходи. Политиците трябва да направят всичко възможно, за да подкрепят икономиките си на фона на бушуваща пандемия. Дори след като са разгърнали програмите си за ваксинация, държавите трябва да продължат с помощта, особено за семействата, които са пострадали най-много.

Въпреки това, както каза вероятно бъдещият италиански премиер Марио Драги миналото лято, има „добри“ и „лоши“ дългове, тъй като някои разумно насочени програми за харчене допринасят много повече за вдигане на дългосрочния темп на растеж. Държавите, които са използвали заемите непродуктивно, ще имат проблеми, ако нестабилността се завърне.

Второто нещо, за което централните банки трябва да помислят, е тяхната собствена позиция. В САЩ Фед даде ясно да се разбере, че е готов да толерира периоди на по-висока инфлация, което може да помогне за намаляване на опасенията от внезапно затягане на паричната политика.

Европейската централна банка е в средата на стратегически преглед и ще трябва да си зададе същия въпрос. Това, че обещавате да игнорирате една по-висока инфлация, не означава, че пазарът ще ви повярва. Но Фед е прав да изложи какво мисли. Всяка промяна в приоритетите на централната банка трябва да бъде съобщена незабавно.

Наистина преживяваме революция в макроикономиката, но фактите един ден ще се променят. Правителствата и централните банки трябва да се подготвят.