Зеленото състезание поставя под натиск производителите на стомана в Европа

От 160 млн. т сурова стомана, произведени в ЕС през 2019 г., само около 40 процента са излезли от електрически дъгови пещи, според най-новите статистически данни от индустриалната група Eurofer. Останалото е направено в старите доменни пещи, повечето от които работят на коксуващи се въглища - голяма част от причините, поради които глобалното производство на стомана генерира между 7% и 9% от парниковите газове в света.

Дори най-ефективният процес на доменната пещ произвежда 1,9 т въглероден диоксид на тон стомана. Топенето на 100 процента скрап в електрическа дъгова пещ обаче произвежда 0,4 т въглероден диоксид на тон стомана, което спада до 0,1 т, ако електричеството е безвъглеродно, според секторно проучване на ръководената от бранша Комисия за енергийни преходи.

Стоманата също може да бъде рециклирана безкрайно. Това намалява замърсяването на въздуха с 86 процента, използването на вода с 40 процента и замърсяването на водата със 76 процента в сравнение с производството на нова стомана, според Европейската конфедерация за рециклиране.

Ето защо има смисъл повече скрап да се държи у дома. Същевременно, според данни на Eurofer, ЕС е изнесъл 21,8 млн. т скрап през 2019 г. за други страни – на първо място Турция, за стопяване и препродажба, обикновено обратно в ЕС.

Зеленият преход няма да е евтин. Юнк цитира прогнози за 1000 евро на тон, за да стане произведената стомана зелена. За 1 млн. т стомана това са 400 млн. евро инвестиции. За нормална стоманодобивна компания с 10-15 млн. т продукция бързо се достига до допълнителни 6 млрд. евро капиталови инвестиции, посочва той. Това е висока летва за европейската индустрия, която през последните години намалява разходите и производството и върви към консолидация.

Системата на ЕС за търговия с емисии, която през 2005 г. въведе цена за всеки тон емитиран въглероден диоксид, като отпусна определено количество безплатни кредити на индустрията, трябваше да подтикне сектора към инвестиции в по-чисти операции. Карп казва, че компаниите в голяма степен са използвали безплатните си квоти, за да останат на повърхността икономически в среда на глобално свръхпредлагане и пазар, залят от евтин азиатски внос.

„Допълнителният натиск за извършване на зеления преход всъщност мотивира хората да напуснат стоманата - от трите основни производители в Европа имате ArcelorMittal, който преработва и непрекъснато намалява своя отпечатък, след което имате ThyssenKrupp, който е готов да излезе от сектора, и имате Tata в Европа, който също иска да излезе от индустрията, така че вече нямате истински лидер“, казва и Юнк.

Позеленяване

В Европа има и други амбициозни планове за зелена стомана, но в много малък мащаб. Пилотният проект на Hybrit в Швеция например се надява да осигури първата стомана без изкопаеми горива до 2026 г. Годишният капацитет на участващия производител SSAB Europe е само 4,9 млн. т - около 3% от добива на сурова стомана в ЕС.

SSAB обмисля да изкупи активите на Tata, но прекрати преговорите наскоро, защото призна, че не може да придобие активите и да изпълни зелените си планове едновременно.

Liberty, напротив, иска бързо да се разрасне и да стане зелена група. Британската фирма започва като къща за търговия със суровини, но през 2015 г. започва да купува и реконструира стоманодобивни заводи с финансови проблеми първо на Острова, а после и в Австралия и САЩ

Когато ArcelorMittal пусна за продажба седем европейски предприятия, Liberty ги купи през 2019 г. за 740 млн. евро. С тази сделка компанията стана четвъртият по големина производител в Европа.

През януари Liberty пое операциите на един от най-големите полски стоманодобивни заводи, след като придоби две площадки във Франция, за да направи първите рециклирани влакови релси в Европа за френската мрежа SNCF. Сега компанията проверява баланса на европейския номер 2 - ThyssenKrupp, след като през октомври предложи да изкупи стоманения му бизнес.