Ядрената енергия е нужна в прехода към възобновяеми източници

Преди десет години земетресение предизвика цунами, което доведе до разтапяне. И това не беше метафора. След 11 март 2011 г. хората по целия свят наблюдаваха застинали как три ядрени реактора в японската префектура Фукушима се разпаднаха и изхвърляха йонизираща радиация надлъж и нашир в сушата, морето и въздуха, пише Андреас Клут за Bloomberg. 

Това решение имаше тридесетгодишна предистория. Масовите демонстрации срещу използването на атома за производство на електричество започват в Западна Германия през 70-те години. Това движение роди Партията на зелените и превърна германската антиядрена активност в нещо като нова религия.

През 2000 г. германско правителство, което включваше Зелените, реши да премахне ядрените реактори в страната. Десет години по-късно консервативен кабинет, ръководен от Меркел, удължи живота им, но след това обърна курса в дните след Фукушима.

И все пак възникна противоречие след обратния завой, което представлява предупреждение за други страни. В усилията си да намали емисиите на парникови газове, Германия инвестира масирано във възобновяеми енергийни източници като слънце и вятър. Но те са непостоянни и не са достатъчни, за да движат икономиката. С постепенното извеждане на ядрените реактори голяма част от празнината се запълва от електроцентрали, работещи на въглища.

Въглищата са един от най-мръсните източници на енергия от гледна точка на въглеродните емисии. За разлика от тях, разбиването на атома изобщо не отделя парникови газове. Поради това заменяне на чисто с мръсно гориво Германия има затруднения да намали значително емисиите си. Като мост към изцяло възобновяемо бъдеще тя се фокусира върху природния газ. Той е по-чист от въглищата, но все пак е мръсен източник. А и прави Германия опасно зависима от доставчици като Русия.

Оттук и парадоксът на германското зелено движение: То съчетава антивъглеродната визия с антиядрената. Администрацията на Меркел реши да премахне и въглищата като енергиен източник, превръщайки Германия в първата страна, която опитва едновременно двоен изход - от изкопаемите горива и от атома.

Но в сравнение с бързото изоставяне на ядрената енергия, това на въглищата изглежда лежерно - последната въглищна централа трябва да бъде изключена чак през 2038 г. В контраст, според Парижкото споразумение, което има за цел да ограничи глобалното затопляне и е подписано от Германия, богатите страни трябва да премахнат въглищата до 2030 г. Германия размени спешността на двата изхода - въглищния и ядрения.

Нещо очевидно се е объркало в германския дебат в сравнение с консенсуса, който се оформя другаде по света. Разбира се, германците са прави да се притесняват за рисковете от ядрената енергия и огромното предизвикателство за съхранение на атомните отпадъци, които остават радиоактивни в продължение на хиляди години. Но защо трябва да се страхуват толкова повече от, да речем, съседите си оттатък Рейн?

Франция получава повече от 70% от електроенергията си от ядрени реактори и е сравнително спокойна за това - както странно нямат проблем и германците, когато внасят част от тази електроенергия. Изглежда, че ролята на културата и психологията при възприемането на риска е огромна.

Някои държави, особено Китай и Индия, разбират, че ядрената енергия ще остане необходима, за да запълни дупката, оставена от възобновяемите енергийни източници в енергийния микс на бъдещето, и изграждат нови реактори. В същото време някои богати страни, включително САЩ и Канада, остават отворени и преосмислят използването на ядрената технология.

Вместо старомодните ядрени електроцентрали - огромни, сложни, скъпи и бавни - те изграждат „малки модулни реактори“ (SMR). Тези ядрени блокове могат да се монтират на голям камион и да бъдат закарани навсякъде, където са необходими, като могат бързо да се включват и изключват, когато слънцето и вятърът не са достатъчни. Те са по-безопасни, а някои дори използват радиоактивните отпадъци от други реактори като гориво.

Според Международната агенция по енергетика постигането на целите за емисиите от Парижкото споразумение - тоест предотвратяване на „кипенето” на планета - изисква „големи повишения на ефективността и инвестициите във възобновяеми източници, както и увеличаване на ядрената енергия“. Това е простата истина: Не можем да спасим нашата планета, без да прибегнем до горивата, които запушват дупките в прехода към слънчева и вятърна енергия. Те включват водорода, но също така и атома.

Нито Германия, нито която и да е друга нация могат да си позволят тесногръдо мислене. Същото важи и за политическите партии, включително Зелените. Десет години след Фукушима светът трябва да почете хилядите жертви на земетресението, цунамито и пострадалите от евакуацията, както и единствения човек, убит от самата радиация.

Нека се уверим, че подобна ядрена катастрофа никога повече няма да се повтори. Но нека помним също, че ядрената енергия ще ни е необходима, за да предотвратим още по-големи бедствия за планетата.