Първата студена война може да бъде последвана от втора

Доскоро изглеждаше, че Западна Европа може да се опита да остане настрана от нова студена война. Решението на ЕС да подпише търговско и инвестиционно споразумение с Китай сочи, че Пекин е успял да вбие клин между Вашингтон и Брюксел. Но налагането на санкции от Китай на водещи членове на Европейския парламент прави все по-малко вероятно ЕС да ратифицира търговската сделка.

Европейските усилия за сближаване с Русия, тласкани от френския президент Еманюел Макрон, също доведоха доникъде. Нарастващите репресии в Русия, илюстрирани от затварянето на опозиционния активист Алексей Навални, намаляват разликата между европейския и американския възглед за Русия.

В тази втора студена война - както и в първата - има регионални точки, където конфликтът може да се разгорещи. В Азия някои от тях всъщност са нерешени въпроси, останали от първата студена война, а именно статутът на Корейския полуостров и на Тайван. В Европа фронтовите линии се преместиха на изток. Сега Украйна, а не Берлин, е в центъра на напрежението между Москва и Запада.

По време на администрацията на Тръмп, на очертаващото се съперничество между САЩ и Китай често му липсваше идеологическото измерение на първата студена война. Доналд Тръмп беше транзакционен президент, който беше фокусиран преди всичко върху търговския дефицит на САЩ с Китай. Според Джон Болтън, бившият му съветник по национална сигурност, Тръмп дори тайно е насърчавал Си Дзинпин да провежда политиката си на масово интерниране в Синдзян.

С идването на администрацията на Байдън обаче идеологическата конкуренция се завърна. Байдън каза, че иска да свика демократична среща на високо равнище и очевидно възнамерява да потвърди претенцията на САЩ да бъдат „лидер на свободния свят“. Подобно на Хари Труман, който беше президент, когато се оформи първата студена война, Байдън е бивш вицепрезидент и демократически сенатор, някога пренебрегван от интелектуалния елит на своята партия, който се оказва неочаквано начело в повратна точка за историята.

Технологичното състезание отново е в основата на съперничеството между суперсилите. През първата студена война това бяха ядрените технологии и космическата надпревара. Днешното съперничество се фокусира върху 5G телекомуникациите и изкуствения интелект.

Но технологичният сблъсък протича в различен контекст. Четиридесет години на глобализация доведоха до дълбока интеграция между икономиките на Китай и Запада. Дали тази интеграция може да оцелее при засилване на съперничеството между великите сили е най-големият въпрос в новата студена война.