Първата студена война може да бъде последвана от втора

Във Вашингтон, Пекин и Москва всички ръководители казват, че искат да избегнат нова студена война. Неотдавнашна публикация в New York Times сочи, че те нямат основания за безпокойство. В нея се твърди, че „съперничеството между суперсилите днес прилича много малко на това от миналото“. Статията посочва относителната слабост на Русия и технологичната мощ на Китай, за да подчертае как нещата са се променили от края на 40-те години.

Тези разлики съществуват, разбира се. Но за мен паралелите между днешните събития и ранните години на Студената война изглеждат все по-убедителни, дори зловещи, пише Гидиън Ракмън за Financial Times.

Отново имаме ос Русия-Китай, изправена срещу западен съюз, воден от Вашингтон. Наскоро американският президент Джо Байдън се обърна към срещата на високо равнище на ЕС, докато Антъни Блинкен, неговият държавен секретар, изнесе реч в НАТО, призовавайки за западно единство за възпиране на военните амбиции на Китай и руската „агресия“. Междувременно Сергей Лавров, руският външен министър, беше в Китай и призова Пекин и Москва да се противопоставят на американската сила.

Напрежението между двете страни се засилва. Китайските военновъздушни сили неотдавна осъществиха най-голямото си навлизане в тайванското въздушно пространство. Пекин също така наложи санкции на политици от ЕС и Великобритания, които се изказаха за правата на човека в Синдзян. През март Русия изтегли посланика си от Вашингтон в знак на протест срещу „безпрецедентните действия” на САЩ. Първата среща между висши служители от администрацията на Байдън и китайското правителство се превърна в публична скандал.

Позицията на Пекин е, че настоящото усилване на напрежението е причинено от неспособността на Вашингтон да се примири с възхода на Китай. Има елемент на истина в идеята, че САЩ са обсебени от хегемонията.

Но говоренето на Пекин игнорира степента, до която процесите в самия Китай предизвикаха промяната в американските и европейските нагласи. Засилените репресии, култът към личността на президента Си Дзинпин и помпането на военни мускули направиха ястребовите възгледи спрямо Китай много по-лесни за лансиране в САЩ и Европа.

Както и в първите дни на първата студена война, няколко ключови събития генерираха нарастващото безпокойство в западните столици. През 1945-46 г. утвърждаването на сателитни режими на Съветския съюз в Източна Европа доведе до фундаментална преоценка на Запада за намеренията на Москва.

През последната година смазването на продемократичното движение в Хонконг и по-подробните разкрития за преследването на уйгурите от китайските власти - вече определени като геноцид от правителството на САЩ - изиграха подобна роля за промяна на западните нагласи. Все по-острият тон на китайската „вълча” дипломация също бие тревожни камбани, подобно на поредицата от антизападни речи, излъчени от СССР през четиридесетте години.