Инфраструктурният план на Байдън отваря пътя за по-устойчив растеж

Макар че икономистите ще прекарат седмици в подробно изчисляване на въздействието на широкообхватната инфраструктурна инициатива на президента Джо Байдън за 2,3 трилиона долара, два големи извода изглеждат ясни въз основа на това, което от администрацията вече сигнализираха. Първо, инициативата би трябвало да зарадва онези, които се надяват, че икономиката на САЩ, която излиза от пандемията, е едновременно по-силна и по-справедлива по устойчив начин. Второ, вероятно ще е по-малко приятно за акционерите, които свикнаха печалбите на компаниите да се прехвърлят към тях чрез по-високи дивидентни плащания и обратно изкупуване на акции, пише за Bloomberg Мохамед Ел-Ериан, главен икономически съветник на Allianz.

Инфраструктурният подход на Байдън се стреми да направи човешкия, физическия и технологичния капитал по-продуктивен. Традиционният акцент върху базовата инфраструктура, като пътища и летища, се допълва от мерки за разгръщане производителността на много по-широк спектър от американското население и за ускорено използване на технологиите. 

Това означава значителен тласък за публичните инвестиции, който има потенциал да привлече допълнителни инвестиции от частния сектор, предизвиквайки по-силна реакция от страна на предлагането, насочена към утрешния свят, а не към миналия. Ако детайлите са проектирани и изпълнени добре, това е подход, който лесно ще допълни стимулите за търсенето, които вече бяха инжектирани в икономиката и подпомагат растежа.

За да се намалят евентуалните опасения за нов скок на държавния дълг и за сътресения на финансовите пазари, се говори, че администрацията на Байдън предлага увеличаване на корпоративните данъци по два начина: повишаване на вътрешната ставка от 21% на 26% и увеличаване на чуждестранната от 13% до 21%. Въздействието върху продуктивните корпоративни дейности би трябвало да бъде ограничено от силния многогодишен ръст на печалбите и рентабилността, в абсолютно изражение и спрямо дела на труда. Освен това повечето компании би трябвало да могат да управляват негативния ефекта върху кеша, като ограничават обратното изкупуване на акции и плащанията на дивиденти, вместо да съкращават инвестициите. И накрая, потенциалното въздействие върху търсенето би било по-малко откокото при алтернативата за общо увеличение на данъчното облагане на домакинствата.

Чрез намаляване на свободния паричен поток, който може да се използва за незабавни плащания на акционерите, данъчните мерки, предназначени да ограничат нарастването на дълга, могат да причинят известен дискомфорт на финансовия пазар. Това ще дойде по време на множащи се сигнали за прекомерен риск и три финансови почти инцидента само през първото тримесечие на 2021 г. Но вместо да се говори срещу подхода на Байдън, това подчертава необходимостта от напредък по всичките три елемента на отдавна нужния преход в икономическата политика, особено предвид необходимостта от облекчаване на опасенията относно инфлацията: трябва да се направи повече за мерките в посока производителност/растеж, което инфраструктурната инициатива прави; внимателно да се направят по-умерени продължаващите монетарни стимули, чиято ограничена полза за икономиката вече се компенсира от високите и нарастващи рискове от безотговорно поемане на рискове на пазарите и неправилно разпределение на ресурси в цялата икономика; и да се засилят мерките както на макро, така и на микро ниво, за да се намали нарастващата заплаха от финансова нестабилност.

Икономисти и политици от двете страни на американския политически спектър отдавна се застъпват за ремонт на инфраструктурата. Въз основа на това, което знаем досега, подходът на президента Байдън има правилната конструкция, която е подкрепена от ясната цел да се осигури по-силна и по-справедлива икономика. Ако подходът се приложи добре, включително като част от по-широко ребалансиране на политиката, това ще допълни съществуващия стимул за търсенето, като включи в действие втори силен двигател за висок, всеобхватен и устойчив растеж.