САЩ трябва да преоткрият смисъла на инвестирането

Американският капитализъм претърпя трансформация в система, която по-правилно би могла да се нарече „не-капитализъм“. Сега реалната икономика обслужва финансовия сектор, вместо да е обратното. Недостигът на инвестиции и прегряването на финансовите пазари допринесоха за стагнацията в производителността и заплатите, намаляването на международната конкурентоспособност и нарастващото неравенство в богатството, пише за Financial Times Орън Кас, изпълнителен директор на American Compass.

В нов доклад организацията анализира финансови данни за публичните компании за близо 50 години и показва, че фирмите нито използват финансовите пазари, за да финансират растежа, нито реинвестират надеждно в собственото си здраве – това, което традиционните модели очакват и което някога са правили.

Исторически погледнато, повечето компании имат профила на „поддържащи“. Техните капиталови разходи надвишават потреблението им на основен капитал, като печалбите едновременно финансират тази инвестиция и връщат пари на инвеститорите.

От 1971 до 1985 г. поддържащите компании са представлявали 82% от пазарната капитализация на американските фирми, листнати на Нюйоркската фондова борса и Nasdaq. Други 9% от пазарната капитализация са се падали на „растящите“ бизнеси, които са имали капиталови разходи над печалбите и са набирали пари на пазарите, за да запълнят разликата.

„Поддържащите” и „растящите” компании обаче бяха изместени от трета категория - „ерозиращите“. Последните имат достатъчно печалба както за възстановяване на активите, които консумират, така и за връщане на пари на акционерите. Но те избират да правят само второто, връщайки печалби за сметка на капиталовата си база.

От 1971 до 1985 г. „ерозиращите” представляват 6% от пазарната капитализация. Към 2017 г. този дял се е увеличил до 49%. Делът на „поддържащите” е спаднал до 40%, а на „растящите” - до 3%.

Нетните изходящи потоци от публично търгуваните компании към притежателите на активи са нараснали от 1,5% от брутния вътрешен продукт на САЩ в периода 1971-1985 г. до 3,5% към 2017 г. Не е ясно какво са направили притежателите на активи, за да заслужат този късмет.

Защитниците на тази жалка ситуация твърдят, че компаниите връщат парите, защото нямат употреба за тях, а инвеститорите, които ги получават, могат да ги пренасочат по-продуктивно. Но това реинвестиране не се случва.

По-скоро объркването изкривява значението на термините "инвеститор" и "инвестиция". Повечето така наречени инвеститори не правят реални инвестиции, които изискват насочването на капитала към производствени дейности като изграждане на съоръжения, внедряване на машини или създаване на интелектуална собственост.

Те всъщност се занимават с не-инвестиции, просто разменяйки една купчина активи за друга. Когато спекулант придобие акции или изкупвач погълне фирма, до самата нея не достига непременно капитал. Някой, който е имал акции, сега държи пари, а някой, който е държал пари, вече има акции.

Когато публична компания връща печалбата си обратно на финансовите пазари, тя иззема ресурсите от фирми, които биха могли да ги инвестират продуктивно, и ги насочва през невидимата стена към не-инвеститори от финансовия сектор, които е малко вероятно да го направят.

Не-инвеститорите могат да изберат да превърнат капитала си в потребление или да се огледат и да не-инвестират в някакъв друг актив. Intel може да изкупи обратно акции, а продавачите да използват приходите, за да купят книжа, да речем, на Boeing, прехвърляйки приходите на друг продавач, който след това не-инвестира в нещо друго. Крайната дестинация изглежда най-често е държавният дълг, финансиращ разходите по програмите за обезщетения.

Правят се големи състояния чрез преместване на тези купчини пари и изтегляне на стойност от активите на фирмите, които са в основата на финансовите инструменти. Но не се стимулират иновации, нито се полагат основи за просперитет.

За да се постигне това, институциите трябва да върнат финансовия сектор на мястото му, а бизнес лидерите да преоткрият смисъла на инвестирането и да се отдалечат от Уолстрийт, за да го осъществяват в реалната икономика.