Бъдещето на ЕС зависи от успеха на възстановителния фонд в Италия

Най-яркият пример е укриването на данъци, което е масово явление в Италия. Разликата между теоретичните и действителните приходи от ДДС в Испания, Франция и Германия е между 6% и 8,6%, докато в Италия тя е 24,5 на сто.

Масовото избягване на данъци вреди на обществените услуги, разяжда доверието в държавата и намалява политическата отчетност. Голямото болшинство от италианските фирми и граждани биха предпочели държава, в която плащането на данъците е норма. Но след като веднъж се установят ниски нива на събираемост, укриването се превръща в рационална стратегия. 

В този контекст плащането на всички данъци от нечия гледна точка означава субсидиране на нарушителите и получаване на по-малко обществени услуги, отколкото изрядният данъкоплатец заслужава. Хората реагират на това, като укриват данъци. Те знаят, че плащането на данъците е за предпочитане, но не желаят да направят първата стъпка.

Логиката на тази сметка разходи-ползи също така обяснява разпространението на корупцията и организираната престъпност в Италия, както и сравнително ниската надеждност на фирмените сметки. Всяко от тези явления допринася от своя страна за потискане на производителността, главно чрез въздействието им върху размера и капитализацията на компаниите.

Политиката в Италия може да изиграе положителна роля, като изпраща сигнали до гражданите, че предстои истинска промяна и обществото като цяло ще спечели. Това изисква политически програми, базирани на надеждни анализи за упадъка на Италия и привлекателни визии за общото благо. Преди правителството на Драги да встъпи в длъжност през февруари, подобни програми не съществуваха, отчасти защото партиите в Италия са слаби и често се влияят от части на елита, които печелят от статуквото.

Това са проблеми, които субсидиите и заемите на ЕС за Италия не могат сами по себе си да решат. Нито пък планираният надзор от страна на съюза за начина, по който Италия използва средствата, ще бъде достатъчен, за да постави Италия решително на правилния път.

Сърцевината на въпроса, както често е в Италия, ще бъде изпълнението на инвестиционни планове и реформи, които изглеждат добре на хартия, но трябва да бъдат приложени на практика. Драги, неговите министри, бизнес лидерите и гражданите трябва да покажат, че ще използват ефективно парите на ЕС. От това зависи благосъстоянието на италианския народ и бъдещето на ЕС.