Прогресивната програма на Байдън заслужава своя шанс

САЩ са в средата на промяна на идеологическата парадигма. След десетилетия в политическата пустиня прогресистите сега доминират в културата и са готови да го правят и в икономическата политика. За някои това представлява ужасяваща перспектива. Но редуващите се идеологически програми са важна част от напредъка на нациите. Прогресистите трябва да получат своя шанс, пише Ноа Смит за Bloomberg. 

Икономическата програма на президента Джо Байдън е най-прогресивният дневен ред, който е бил преследван след Великото общество на Линдън Джонсън през 1964 г. Той ще трансформира социалните придобивки, ще похарчи големи суми за инфраструктура, наука, образование, жилища и околна среда, ще преобрази търговската и индустриалната политики, и ще положи големи усилия в посока расова справедливост. Ако този дневен се осъществи във вида, който в момента се предлага, той ще промени напълно американската икономика. И това ще дойде като допълнение на културното господство, на което прогресистите все повече се радват през последното десетилетие.

Възходът на прогресивизма естествено поражда ужас сред консерваторите. Опасността е те да отговорят, като използват недемократични средства, за да се опитат да обуздаят революцията на Байдън. Това може да включва още по-тежки изборни манипулации или дори политическо насилие като метежа от 6 януари. Дори ако не се стигне до ново насилие, консерваторите биха могли да се обърнат към безполезни идеи като т. нар. Теория на Голямата замяна - убеждението, че политическите и социални промени в Америка са причинени от имиграцията. Тази идея вече кара републиканците да подкрепят имиграционни ограничения, които биха наранили дълбоко икономиката на САЩ.

Такава огнена, отчаяна съпротива не е оправдана. Идеологически изблици като този са сравнително често срещани в историята на САЩ. Това става през 1933 г. с началото на Новия курс на Рузвелт и отново през 1981 г. с Революцията на Рейгън. Всяка от тези програми започва с проблемите на деня, но в крайна сметка ги надхвърля, отваряйки пространство за победа на опозиционната партия.

Новият курс, въпреки ранните грешни стъпки, в крайна сметка създаде трайни прогресивни институции, които трансформираха американското общество към по-добро. Социалното осигуряване, съвременното трудово законодателство, обезщетенията за безработица и банковото регулиране бяха сред най-големите успехи на програмата. Те бяха последвани от програмите на Великото общество на Джонсън, които бяха ефективни в намаляването на бедността.

Но през 70-те години на миналия век започнаха да се появяват пукнатини в подхода на демократите. Високата инфлация и бавният растеж през това десетилетие предизвикаха движение към намаляване на данъците, затегната монетарна политика, дерегулация и добавянето на строги изисквания към работата на социалната система. Тази ответна реакция в крайна сметка прерасна в пазарно-ориентираната икономическа програма на Роналд Рейгън, която също добави елементи като свободната търговия и трудов подход, по-неблагоприятен за синдикатите.