Тази пазарно-ориентирана програма - която беше задълбочена и разширена от Бил Клинтън - изглежда осигури силен ръст на доходите през 80-те и 90-те години. Но към началото на 21 век тя очевидно се изчерпа. Намаляването на данъците при Джордж Буш-младши не успя да стимулира бизнес инвестициите, но увеличи държавния дефицит повече, отколкото прогнозираха икономистите от страната на предлагането. Ръстът на производителността, който би трябвало да бъде задвижен от дерегулацията, спадна след 2004 г. Ръстът на заплатите, който теоретично трябваше да получи тласък както от намаляването на данъците, така и от дерегулацията, се покачи през 90-те години, но така и не достигна нивата на следвоенния бум.
След това през 2008 г. финансовата криза и последвалата Голяма рецесия демонстрираха много ясно и болезнено, че дерегулацията е отишла твърде далеч. Междувременно програмата на Рейгън не беше в състояние да се справи с други проблеми в икономиката, като например нарастването на неравенството.
С други думи Рейгъномиката започна като опит за справяне с проблемите на своето време, но в крайна сметка надмина себе си. Същото ще се случи несъмнено и с Байдъномиката някой ден, ако тя излезе от релсите си.
Все още не е ясно каква форма ще приеме това самонадхвърляне. Може би прекомерният ентусиазъм за държавно строителство ще доведе до разточителни и неефективни проекти. Или високият дълг и дефицит в крайна сметка ще причинят нарастваща инфлация. Новите индустриални политики могат да доведат до неправилно разпределение на ресурсите към задънени технологии, както понякога се случва дори в най-умело управляваните системи. Или може би социалните помощи в крайна сметка ще се разширят толкова, че ще започнат да обезкуражават работата в голям мащаб.
Всички тези бъдещи последици са лесни за предвиждане, но все още не са се случили. И ако републиканците успеят да спрат програмата на Байдън, като се възползват от недъзите на избирателната система, правото на вето в законодателната власт и дори от заплахите за насилие, това ще бъде много непродуктивно. Байдъномиката трябва да се разгърне - тя се нуждае от шанс да реши проблемите на днешния ден, дори ако в крайна сметка се окаже неадекватна на проблемите, които ще се появят след 40 години.
Така че републиканците трябва да възприемат нагласата, която моите колеги Майкъл Стрейн и Карл Смит приеха в критиките си към програмата на Байдън: да предупреждават за клопки и опасности, но без да звучат апокалиптично. Консерваторите трябва да бъдат лоялна опозиция - да критикуват прогресивната програма и бавно да подготвят своето завръщане, което неминуемо ще дойде някой ден. Десницата ще получи своя шанс отново.


Застрахователите насочват корабите да плават в териториални води в Черно море
Провеждат безплатно обучение за работа на хора с увреждания във Варна
Проф. Кантарджиев каза кога ще настъпи пикът на грипа у нас
Казуси за нарушения на пътя и отговорността зад волана събраха съдии и гимназисти във Варна
Бебета се раждат заразени с морбили в САЩ
Добрият учител не проверява само кой знае, а дали всички са разбрали
Zocdoc отвори платформата за записване на преглед за AI агенти
Т. Ваксберг: За Путин няма нищо по-опасно от умиротворена Русия
Ограниченията за AI чипове към Китай застрашават кредити за милиарди долари
Филип Делвс Броутън за приликите между Тръмп и Никсън
Средната възраст на клиентите на Bugatti пада до 42 години
Пет основни причини акумулаторът да сдаде багажа
Германски майстори възраждат култовия Mercedes-Benz SEC
Aston Martin влиза в „Дакар“ с двама легендарни пилоти
Как скоростна кутия може да работи на две предавки и да издържи 5000 км
Американец уби майка си и баща си, а после заведе децата си да "открият" телата
Меркурий и Венера пак са директни, 4 зодии могат да си отдъхнат
Украйна откри нов фронт в Черно море: Морските ѝ дронове свалят руски
Футболът е оръжието на Путин: Русия печели милиони въпреки спортния бойкот