Прогресивната програма на Байдън заслужава своя шанс

Тази пазарно-ориентирана програма - която беше задълбочена и разширена от Бил Клинтън - изглежда осигури силен ръст на доходите през 80-те и 90-те години. Но към началото на 21 век тя очевидно се изчерпа. Намаляването на данъците при Джордж Буш-младши не успя да стимулира бизнес инвестициите, но увеличи държавния дефицит повече, отколкото прогнозираха икономистите от страната на предлагането. Ръстът на производителността, който би трябвало да бъде задвижен от дерегулацията, спадна след 2004 г. Ръстът на заплатите, който теоретично трябваше да получи тласък както от намаляването на данъците, така и от дерегулацията, се покачи през 90-те години, но така и не достигна нивата на следвоенния бум. 

С други думи Рейгъномиката започна като опит за справяне с проблемите на своето време, но в крайна сметка надмина себе си. Същото ще се случи несъмнено и с Байдъномиката някой ден, ако тя излезе от релсите си.

Все още не е ясно каква форма ще приеме това самонадхвърляне. Може би прекомерният ентусиазъм за държавно строителство ще доведе до разточителни и неефективни проекти. Или високият дълг и дефицит в крайна сметка ще причинят нарастваща инфлация. Новите индустриални политики могат да доведат до неправилно разпределение на ресурсите към задънени технологии, както понякога се случва дори в най-умело управляваните системи. Или може би социалните помощи в крайна сметка ще се разширят толкова, че ще започнат да обезкуражават работата в голям мащаб.

Всички тези бъдещи последици са лесни за предвиждане, но все още не са се случили. И ако републиканците успеят да спрат програмата на Байдън, като се възползват от недъзите на избирателната система, правото на вето в законодателната власт и дори от заплахите за насилие, това ще бъде много непродуктивно. Байдъномиката трябва да се разгърне - тя се нуждае от шанс да реши проблемите на днешния ден, дори ако в крайна сметка се окаже неадекватна на проблемите, които ще се появят след 40 години.

Така че републиканците трябва да възприемат нагласата, която моите колеги Майкъл Стрейн и Карл Смит приеха в критиките си към програмата на Байдън: да предупреждават за клопки и опасности, но без да звучат апокалиптично. Консерваторите трябва да бъдат лоялна опозиция - да критикуват прогресивната програма и бавно да подготвят своето завръщане, което неминуемо ще дойде някой ден. Десницата ще получи своя шанс отново.