Сахел - френският Афганистан на Макрон

Шоуто трябва да продължи!

Президентът на Франция Еманюел Макрон не е правил признания, че стратегията му за стабилизиране на района на Сахел чрез борба с джихадистките групировки се е провалила, особено след като президентът на Чад наскоро изгуби живота си в опит да отблъсне въоръжения бунт.

Напротив, Макрон отиде в Нджамена за погребението на ветерана президент Идрис Деби, обяви падналия автократ за „смел приятел” и се зарече, че „Франция няма да позволи на никого да поставя под въпрос или заплашва днес или утре стабилността и целостта на Чад“, пише онлайн изданието Politico.

Насилствената смърт на Деби обаче подчертава основния недостатък в основата на френската политика в неспокойния пояс на пет бивши френски колонии, простиращи се от Атлантическия океан до пустинята Сахара, които са сред най-бедните нации в света.

Като третира нестабилността в региона като а борба с тероризма, който трябва да бъде решен чрез военни действия в подкрепа на клиентелистки режими, а не като дълбок провал на управлението и икономическото развитие, влошен от изменението на климата и бързия растеж на населението, Париж сега иска да приключи войната, която не може да спечели, но не смее да загуби.

До голяма степен некритичната подкрепа на Франция за силните хора в задния ѝ двор напомнят на политиката на САЩ в Латинска Америка през 30-те години на ХХ век, когато президентът Франклин Д. Рузвелт казва за един диктатор, че „той може да е кучи син, но той е наш кучи син“.

Партньорите на Франция в Европейския съюз, които харчат около 1 млрд. евро годишно за развитие, обучение за сигурност и хуманитарна програма в Сахел, трябва да се активизират там, където Франция се провали. Те трябва да настояват, в замяна на продължаваща бюджетна подкрепа, правителствата да изпълнят собствените си ангажименти за реформи, да прекратят безнаказаността на жестокостите от техните войници и съюзническите милиции и да възстановят обществените услуги в райони, завзети от бунтовници.

В противен случай френската военна намеса и европейската помощ ще продължат да дават на елитите в Мали, Буркина Фасо, Нигер и Чад перверзни стимули да отложат прочистването.

Чад е на 187-мо място от 189 държави в Индекса на човешкото развитие на ООН. Страната е непотопяемият самолетоносач на Франция и военна тежка категория в региона, домакин на щаба на операция „Бархан“, наброяващ 5 100 души, които се борят с джихадистки групи в зона, по-голяма от Европа.

Франция осигурява и един от най-големите контингенти на мироопазващите сили в Мали и наскоро разположи 1200 войници в Нигер, за да укрепи трансграничните Съвместни сили, създадени от т.нар. G5 – пет държави от Сахел, включващи и Мавритания.

В замяна на силната военна помощ на Деби Франция дълго затваряше очите си за системни нарушения на правата на човека, корупция и пародия на избори в стратегически жизненоважната държава. Когато бунтовниците се приближаваха твърде много, французите помагаха на правителството да ги отблъсне, когато беше необходимо, с въздушни удари.

Последователните френски правителства никога не са използвали тази защита, за да притиснат Деби да реформира гнилата държава, да освободи политическите затворници, да позволи свобода на изразяване или да предприеме мерки срещу корупцията, може би страхувайки се от уменията му да изправя големите сили една срещу друга. Чад има и споразумение за сътрудничество в областта на сигурността със САЩ.

В продължение на десетилетия Деби помагаше да се ограничат териториалните амбиции на бившия либийски владетел Муамар Кадафи, воюваше заедно с Нигерия срещу ислямистките бунтовници Боко Харам, влизаше в конфликти с Централноафриканската република и удържа на трансграничните партизански конфликти със Судан.