Сахел - френският Афганистан на Макрон

Посещението на Макрон в Нджамена сигнализира за френска благословия за противоконституционното наследяване на сина на маршал-президента, генерал Махамат Идрис Деби, начело на военна хунта, която обяви извънредно положение и разпусна парламента. Импровизирана среща на върха на петте държави от Сахел от G5 и Макрон, състояла се в кулоарите на погребението, призова за „цивилно-военен преход“, но подчерта, че основната ѝ грижа е „стабилността“ в Чад.

За разлика от реакцията на миналогодишния военен преврат в Мали, когато международните партньори спряха финансовата помощ за страната, а африканските ѝ съседи предприеха икономически санкции, докато полковниците не се съгласиха да назначат цивилно правителство с 18-месечен график за избори, няма спиране на помощите или търговията с Чад. Лидерите на G5 Сахел обаче помолиха президентите на Нигер и Мавритания да се опитат да посредничат с опозицията от Чад.

По ирония на съдбата Деби умря от ръцете на бунтовниците, които до тази година бяха наемници, обслужващи друг подкрепян от Франция силен човек - либийският лидер на бунтовниците Халифа Хафтар. „С други думи, приятелите на нашите приятели убиват нашите приятели“, писа военният коментатор Жан-Доминик Мерше във френския вестник L’Opinion.

Френските политици, с изключение на крайно левите и крайно десните, подкрепят намесата на Сахел в името на борбата с „ислямисткия тероризъм“, но обществената подкрепа намалява. Анкета, направена през януари, веднага след като петима френски войници бяха убити от крайпътни бомби в Африка, показа за първи път малко мнозинство в полза на оттеглянето на френските сили от региона.

Това мнение си има своите основателни причини. Повече от осем години, след като Париж се намеси в Мали, за да отблъсне напредъка на подкрепяните от джихадизма бунтовници туареги към столицата Бамако, насилието обхвана съседните Буркина Фасо и Нигер и заплашва да се разпространи в по-проспериращите крайбрежни държави от Атлантическия океан до Гвинейския залив.

Френската армия постигна някои тактически успехи, след като миналата година уби двама водещи командири на бунтовници, свързани с Ал Кайда, и стотици бойци. Вербуването на джихадисти обаче продължава, като организациите се възползват от етническите конфликти и спорове между пастирите и фермерите. Измерена с броя на жертвите, инцидентите с насилие, вътрешно разселените лица, затворените училища и хората, които са изправени пред несигурност на храните и се нуждаят от спешна хуманитарна помощ, 2020 г. беше най-лошата година от началото на конфликта.

Сметната палата на Франция, в критичен доклад за политиката на Сахел, препоръча миналата седмица правителството да извърши задълбочен преглед на операцията в региона и да определи критерии за приключване на интервенцията, като същевременно засили помощта за развитие на ЕС.

Очаква се Макрон да играе за преизбиране на изборите през 2022 г. и въпреки че през февруари той реши да поддържа операцията, дипломати предполагат, че той ще иска да обяви мисията за изпълнена и да намали значително военното присъствие преди изборите.

Смъртта на Деби затруднява този процес. Освен това Париж се плаши от решението на САЩ да се изтегли от Афганистан след преговори с талибаните. Макрон яростно се противопоставя на всякакви преговори с джихадисти в Сахел, което би било политически неудобно за него у дома. Правителствата на Мали и Буркина Фасо обаче, може би усещайки, че френският военен щит няма да бъде там завинаги, отвориха обратно каналите за проучване на поне местно примирие с някои от бунтовниците.

ЕС трябва да подкрепи този диалог и да разшири финансовия си мускул с правителствата на Сахел, за да насърчи реформата на управлението, националното помирение, разрешаването на спорове на общностно равнище и защитата на цивилното население, така че социалните и икономическите основни причини за нестабилността да могат да бъдат правилно адресирани.

В деня, в който Деби беше смъртоносно ранен, външните министри на ЕС приеха нова Интегрирана стратегия за Сахел, която имплицитно признава неуспеха на минали политики и намеква за усъвършенстване на помощта, като говори за „взаимна отчетност“ и „отговорност на всеки партньор да изпълнява ангажиментите си“.

ЕС трябва да следва и прилага твърда програма за региона. В противен случай европейците са обречени да изостават зад французите в неопределена ситуация, при която няма печалба.