ЕС още не говори за това как ще изплаща общия си дълг

Няма такова нещо като безплатен обяд, особено що се касае за фонда за възстановяване на Европейския съюз (ЕС) от коронакризата на стойност 750 млрд. евро.

Миналия юли лидерите на ЕС се споразумяха за емитиране на общ дълг за стотици милиарди евро и удобно избягваха дискусията за това как ще бъде изплатена тази сума. Сега страните представят своите национални планове за възстановяване, в които обясняват как ще харчат парите, които им се полагат по плана, като настояват за бързо одобрение, за да се получат средствата. Изплащането на дълга обаче пак не е в дневния ред, пише онлайн изданието Politico.

Това вероятно скоро ще се промени, тъй като Европейската комисия (ЕК) подготвя предложение за събиране на множество нови налози на ниво ЕС, за да се върнат стотиците милиарди през следващите три десетилетия.

Размерът на Фонда за възстановяване и устойчивост на ЕС беше договорен на 750 млрд. евро по цените за 2018 г. в рамките на бюджетни преговори. Това е около 800 млрд. евро в текущи цени. Постигането на споразумение за сложни нови данъци няма да бъде никак лесно и ще доведе до вероятно дългогодишни преговори както на равнище ЕС, така и на международно ниво.

„Всички държави членки имат различни възгледи и различни подходи“, признава еврокомисарят по бюджета Йоханес Хан. „Затова предложението (за нови данъци) трябва да бъде балансирано, което накрая да бъде прието от всички държави-членки“, допълва той.

Ако натискът за нови налози не успее да постигне консенсус, резервните опции - да се изплащат безвъзмездни средства през годините чрез увеличени изплащания към бюджета на ЕС или да се съкрати бюджетът, биха били много неприятни за много страни.

Миналото лято националните лидери призоваха Комисията да предложи нови източници на приходи като начин за изплащане на дълга.

„Политически съм доста скептичен, че страните членки ще имат голям апетит да предоставят значителни данъчни ресурси на ниво ЕС", каза Гунтрам Волф, директор на мозъчния тръст Bruegel.

Комисията казва, че предпочитаният от нея вариант за изплащане на над 400-те млрд. евро грантове плюс разходи за лихви е събирането на нови данъци, известни още като „собствени ресурси“. Другата част от фонда за възстановяване, до 386 млрд. евро заеми, трябва да бъде изплатена от страните от ЕС.

„Нашата цел е да направим още тази година предложение в необходимия мащаб, около 15 млрд. евро годишно“, коментира Йоханес Хан наскоро. Според Комисията тази сума би трябвало да е достатъчна за изплащане на заемите до 2058 г.

Комисията работи по предложение за три нови налога, които планира да представи до края на юни. Предложението вероятно ще включва разширяване на схемата за търговия с въглерод в блока, механизъм за регулиране на въглеродните граници и цифров данък. Всеки от тях обаче идва с потенциални клопки.

Предлаганото разширяване на системата за търговия с емисии се очаква да донесе около 10 млрд. евро годишно, изчисляват от ЕК. Това обаче среща съпротивата на т редица страни, вариращи от Полша до Португалия, на фона на притесненията, че ще увеличи разходите за промишлеността и домакинствата. Въпреки съпротивата, това е най-вероятният данък, който европейските власти ще приемат.