Цялата купа ли трябва да купуват инвеститорите или да търсят златните игли в нея

През 2017 г. Хендрик Бесембайндър, професор по финанси в Университета на Аризона, публикува изследването „Побеждават ли акциите съкровищните бонове?”, което показа, че въпреки печалбите на борсата през изминалия век, повечето акции всъщност са провал. В действителност, от около 26 000 компании, листнати между 1926 и 2016 г., повече от половината са загубили пари или са донесли по-малко от държането на едномесечни ДЦК. Около 1000 акции - или само 4% от извадката - на практика отговарят за цялото нетно богатство, създадено през периода, или почти 35 трлн. долара, пише Робин Уигълсуърт за Financial Times.

Предишният най-голям удар на Бесембайндър беше несъмнено завладяващото изследване, озаглавено „Равновесно ценообразуване и оптимално хеджиране на фючърсните пазари на електроенергия”. Публикувано за първи път през 1999 г., то е сваляно почти 2500 пъти през интернет и цитирано 24 пъти оттогава в изследователската база данни SSRN. „Побеждават ли акциите съкровищните бонове?” обаче вече е изтеглено повече от 32 000 пъти и цитирано в 41 научни статии. За академичните среди това е еквивалентът на блокбастър.

„Това беше интересно пътуване”, смее се Бесембайндър. „Дори най-добрите статии, публикувани във водещи академични списания, имат аудитория от едва няколкостотин души.“

Както всеки добър филмов франчайз изследването му имаше продължение. През 2019 г. той показа, че асиметричната природа на възвръщаемостта на фондовите пазари е дори по-екстремна в международен план. Около 61% от акциите извън САЩ са се представили по-зле от съкровищните бонове между 1990 и 2018 г., докато по-малко от 1% отговарят за цялото създадено нетно богатство през периода в размер на 16 трлн. долара. 

Първоначално мнозина сграбчиха това като допълнително доказателство за превъзходството на пасивното инвестиране. В края на краищата, ако толкова малко акции отговарят за общата печалба на пазара, инвеститорите трябва със сигурност да купят цялата купа, вместо да ровят за малкото златни игли, заровени в нея.

Напоследък обаче някои инвеститори цитират работата на Бесембайндър като доказателство, че агресивното инвестиране в тесен набор от потенциални корпоративни суперзвезди - почти без значение от цената - всъщност е начинът активното управление да възвърне силата си. В края на краищата данните от изследването сочат, че попадането на само един от тези брсови титани в зачатие може да компенсира многократно загубите от други ценни книжа в портфейла.

Влиянието на Бесембайндър може да се види най-очевидно при Baillie Gifford, групата за управление на активи, която тълкува работата му като подкрепа за големите си залози върху бързо развиващите се, променящи отрасли компании. Baillie Gifford нае Бесембайндър като консултант и финансира глобалното му изследване от 2019 г.

Но влиянието може да се открие и в подхода на фондовете Ark Invest и Tiger Global, сответно на Cathie Woods и Chase Coleman. Първият предизвика раздвижване в традиционния инвестиционен свят, като направи огромни, изключително успешни залози върху горещи технологични акции, докато инвестиционният ентусиазъм на втория спрямо редица обещаващи стартъпи разбуни Силициевата долина.

„Мисля, че осигурих храна на хората, които казват, че тяхната работа е да преследват големи удари“, споделя Бесембайндър. „Асиметрията показва колко големи могат да бъдат печалбите, ако сте добри в това.“

Исторически, така наречените акции на растежа се представят по-слабо в дългосрочен план поради човешка склонност към оптимизъм, което води до надценяването на тези подобни на лотарийни билети книжа. Но може би това, което някога е било слабост, може да има повече смисъл днес. Динамиката от вида „победителят взема всичко” в съвременната дигитална икономика може би означава, че акциите-лотарийни билети се отплащат много повече, отколкото в миналото, което прави някогашната безразсъдна стратегия малко по-рационална.

Бесембайндър избягва да филтрира своите открития през призмата на дихотомията инвестиране в „растеж“ или „стойност“. Но неотдавнашна ревизия на изследването му от 2017 г. предлага някои аргументи за тези, които твърдят, че задълбочаващата се динамика „победителят взема всичко” благоприятства инвестирането в растеж. Той установява, че концентрацията при създаването на богатство на фондовия пазар се увеличава и сега е на исторически връх.

Разбира се, както посочва всеки инвестиционен проспект, миналите резултати не са гаранция за бъдеща възвръщаемост. Неудобната истина е, че инвестиционната индустрия демонстрира, че не е добра в разпознаването на изгряващите пазарни звезди. На всеки фонд мениджър, който попада на акция, която осмисля кариерата му, се падат стотици, които се провалят незабелязано. За повечето хора купуването на цялата купа все още е най-разумното нещо. Но ентусиазираните инвеститори в растеж поне най-накрая имат някои количествени данни, за да подкрепят своите убеждения.