Остарелите счетоводни правила заблуждават инвеститорите

Мой колега откри своя MBA финансов клас, като попита студентите: „Кой би инвестирал в компания, която отчита загуби в 10 последователни години?“, пише за Financial Times Барух Лев, професор по счетоводство и финанси от Нюйоркския университет.

Някои от учениците се зачудиха дали са в правилния клас и никой не вдигна ръка. Лекторът продължава: „Жалко, ако бяхте инвестирали в такава компания, да речем Amazon или Tesla, досега щяхте да сте милиардери.“

Примерът на лектора не е изключение. Всъщност инвестирането в губещи компании, стига да знаете кои да изберете, е много доходоносно.

Но първо, колко чести са корпоративните загуби? В САЩ, през бурното десетилетие преди COVID, почти 50% от публичните компании отчитаха годишни загуби. Сред високотехнологичните и научно-базираните (фармацевтични, биотехнологични) предприятия честотата на загубите бе зашеметяващите 70%.

Европейските компании показват подобна тенденция, въпреки че честотата на загубите е малко по-ниска: 35-40%. Процъфтяващи икономики, а приблизително половината публични компании са на червено? Добре дошли в странния свят на счетоводството.

Честотата на загубите както в САЩ, така и в Европа започва да се ускорява през 80-те години. Това не е случайно. 80-те години се характеризираха с нарастване на корпоративните нематериални инвестиции в области като научноизследователската и развойна дейност (НИРД), информационните технологии и брандовете.

Цели индустрии, по същество нематериални (без тежки физически активи), се появиха през 80-те години и след това се засилиха: софтуер, биотехнологии, интернет услуги и т.н. Освен това увеличените инвестиции в нематериални активи характеризираха практически всички отрасли, тъй като мениджърите осъзнаха, че иновациите са ключът към дългосрочната конкуренция.

В САЩ съвкупните инвестиции в нематериални активи надминаха в средата на 90-те години инвестициите в материални активи, като разликата непрекъснато нараства. Тук на преден план излиза счетоводството.

До 80-те години счетоводното разграничение между разход (заплати, лихви) и инвестиции (сгради, оборудване) беше ясно. Разходите са плащания за минали услуги и следователно се вадят от приходите при пресмятането на печалбата. Инвестициите генерират бъдещи ползи и поради това се отчитат като активи в баланса. Това разграничение беше размито от 80-те години на миналия век.

Нематериалните активи очевидно са инвестиции, които се очаква да генерират бъдещи ползи, но счетоводителите ги третират като редовни разходи, намаляващи печалбите.