Постигането на пълен търговски мир между ЕС и САЩ ще е трудно

В крайна сметка Америка и Европа не постигнаха пълноценното трансатлантическо мирно споразумение, което искаха.

Въпреки неистовите последни часове на преговори преди срещата на върха на президента на САЩ Джо Байдън в Брюксел във вторник, ЕС и САЩ не успяха да сложат окончателен край на 17-годишния спор за субсидиите, изплащани на производителите на самолети Airbus и Boeing. Вместо това те отложиха окончателното решаване на проблема с 5 години и се съгласиха за прекратяване на огъня, преглъщайки горчилката от перспективата за налагане на многомилиардни мита, пише онлайн изданието Politico.eu.

Председателят на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен отпразнува петгодишното прекратяване на огъня като ключов момент за въвеждане на трансатлантическите отношения в релси след управлението на Доналд Тръмп, условията на прекратяването на огъня са знак за това колко неразрешими са много от споровете между Вашингтон и Брюксел.

И Байдън, и Фон дер Лайен искат да покажат публично, че Европа и Америка вече могат да се обединят и да се изправят срещу Китай. Трансатлантическите вражди обаче се оказват трудни за окончателно разрешаване.

Освен авиационните субсидии, още по-голям нерешен проблем се крие в митата, които бившият президент на САЩ Доналд Тръмп наложи на вноса на стомана и алуминий. За да не изгуби подкрепата на американските стоманодобивни компании, Байдън не бърза да ги отменя, въпреки че ЕС протестира, че националната сигурност не е оправдание те да съществуват.

В други области също има търкания – от трансфер на данни до екологично данъчно облагане.

Според Урсула фон дер Лайен самолетната сделка показва, че „нашето трансатлантическо партньорство ще се ускори“, но търговският представител на САЩ Катрин Тай заплаши ЕС, че проблемът остава, ако Европа влее прекалено много субсидии в Airbus. „Ако подкрепата от ЕС премине границите, а американските производители не са в състояние да се конкурират честно и при равни условия, САЩ запазват гъвкавостта да подновят тарифите, които са спрени“, коментира Тай пред репортери.

Това не е окончателният край на спора, който мнозина – особено авиоиндустрията, искаха. Сделката установява широки насоки за поведение, вместо да приключи спора с абсолютна правна сигурност. Това поражда опасност страните пак да кръстосат мечове за прозрачността на плащанията на производителите на самолети какви субсидии точно да бъдат разрешени.

Голяма част от дискусиите през последните седмици се съсредоточиха върху прозрачността на субсидиите и върху това дали на Франция, Германия и Испания трябва да бъде разрешено да продължат да предоставят на Airbus „изплащаеми инвестиции“ – ефективни кредити за разработване на нови модели самолети, при които Airbus връща повече или по-малко пари , в зависимост от това колко успешен е новият модел.

Досега Франция, Германия, Великобритания и Испания не са публикували подробности за договорите, по силата на които предоставят на Airbus „възстановими инвестиции“. Те твърдят, че Вашингтон също предоставя непряка помощ на Boeing по тайни отбранителни договори.

Дискусията за това какви субсидии точно ще са разрешени ще се случи в работна група за големи граждански самолети, водена от министъра на всяка страна, отговарящ за търговията. В не толкова фино кимване към алианс срещу Китай двете страни също ще работят заедно по „съвместен анализ и разглеждане на непазарни практики на трети страни, които могат да навредят на големите ни сектори на гражданската авиация“.

Байдън каза, че тази рамка може да бъде преведена в други сектори под натиска на Китай. „Това е модел, върху който можем да надграждаме за други предизвикателства, поставени от китайския икономически модел“, коментира той.

Все пак, независимо от неуспеха да се реши окончателно спора за Airbus-Boeing, Тай посочва, че нейното доверие в отношенията с Европа е "много високо от днес".