Постигането на пълен търговски мир между ЕС и САЩ ще е трудно

Обратно във Вашингтон обаче старшият конгресмен от САЩ Кевин Брейди от Републиканската партия даде ясно да се разбере, че ЕС се излага на риск от налагане на ответни мита, които в миналото са постигнали определени цели. „Вместо да замени тези несправедливи субсидии с нови, ЕС трябва да се придържа твърдо към отдавна закъснелия си ангажимент да ги премахне или в противен случай ще се изправи пред повторно налагане на разрешените от СТО мита“, посочва той в изявление.

Това не звучи точно като мир.

„Фактът, че преговарящите се договориха само за петгодишно примирие показва, че все още има основни различия, които и двете страни не биха могли да преодолеят“, посочва Бернд Ланге, председател на търговската комисия на Европейския парламент (ЕП).

Другият трансатлантически търговски спор е още по-възпалителен – за стоманата и алуминия, и ще е още по-труден за решаване. Той дори не е близо до резолюция, като ЕС и САЩ създадоха „работна група“, която да се опита да разреши разногласията си в рамките на шестмесечен срок.

По-тревожното е, че на хоризонта вече назряват допълнителни търговски конфликти заради плана на ЕС за облагане на вносните вредни емисии и обещанието на Байдън да засили протекционистичните закони „Купувай американското“ в полза на вътрешните си производители.

ЕС и САЩ са разделени по ключови икономически и геополитически въпроси, от дигиталната неприкосновеност на личния живот до начините за справяне с изменението на климата и Китай. Търговските войни на Тръмп подчертаха тенденция, която се зароди при неговите предшественици - ЕС и САЩ се развиха в две различни системи, които ще продължат да създават търкания.

На фона на всички разговори за съвместно справяне с Китай на търговската арена ЕС направи обратното в Женева, където се обедини с Пекин, за да изолира Вашингтон. След като Вашингтон блокира висшия търговски съд на Световната търговска организация, ЕС заобиколи САЩ в Женева, като създаде паралелен съд, в който членуват ЕС, Китай, Канада и други, но не и САЩ.

На технологичния фронт Байдън иска да осигури политическо споразумение с Брюксел, за да възстанови доверието в данните, които преминават Атлантическия океан. Най-високата европейска юрисдикция отмени предишни споразумения за трансатлантически трансфер на данни, които подкрепят цифровата търговия между ЕС и САЩ за милиарди долари. Аргументът е, че заради широкообхватните шпионски правомощия на разузнавателните агенции на САЩ данните на гражданите на ЕС не са достатъчно защитени.

Сега Брюксел иска от Вашингтон да ограничи агенциите си, за да сключи нова сделка за пренос на данни.

Съвместната инициатива между ЕС и САЩ и Япония за затягане на лимитите за индустриални субсидии в СТО също се провали, тъй като ЕС искаше да запази „вътрешнополитическо пространство“, за да субсидира своите индустриални шампиони.

Климатът е друг трънлив въпрос. САЩ нямат система за ценообразуване на въглерод и не са почитатели на плановете на ЕС за въвеждане на въглеродни гранични данъци, които да облагат вноса на стомана, алуминий, цимент, торове и електричество. Докато Байдън би искал да въведе въглеродни ограничения, подобни на европейските, опозицията в Конгреса означава, че той по-вероятно ще трябва да наложи регулаторни ограничения, а не пълноценен данък върху въглерода.

Най-същественото дългосрочно разногласие е относно това как ЕС и САЩ да се справят с Китай. Докато САЩ залагат на по-голямо отделяне в ключови технологични сектори, ЕС не иска да се откаже от това, което се е превърнало във втория му по големина пазар за износ на германски и френски луксозни продукти и като цяло основна производствена база.

ЕС побърза да сключи инвестиционна сделка с Пекин в края на миналата година преди администрацията на Байдън да положи клетва. Сделката е замразена заради възражения от Европейския парламент, но много правителства на ЕС, включително Берлин, категорично я подкрепят.

Срещата на върха на НАТО в понеделник за пореден път ясно показа колко разногласия има между съюзниците от двете страни на Атлантическия океан в конфронтацията с Пекин и по-твърдата позиция на Америка. Тай обаче дава известна надежда, защото според нея добрата воля от авиационната сделка може да се разпространи по-широко.