Постпандемичните инфлационни страховe в САЩ са преувеличени

Някои вярват, че това ще има дълбоко инфлационен ефект, доколкото това са пари, излизащи от финансовите пазари в посока реални икономически разходи - било то за домове, автомобили, здравеопазване или образование. Други смятат, че този трансфер на богатство ще бъде без проблем за инфлацията: по-дългият очакван живот на бумърите ще изяде повече пенсионни спестявания, а по-голямата част от останалите ще бъдат похарчени от най-богатите, които не могат да консумират до безкрай.

Какво, ако изобщо, може да намали инфлацията в дългосрочен план? Единият начин е, ако повече работници произвеждат повече стоки и услуги, които хората да консумират. Без това имаме по-голямо търсене, отколкото предлагане, така че инфлацията се повишава. Работните места също така трябва да плащат достатъчно добре, за да поддържат потреблението.

Това ни води до една от най-сложните дългосрочни тенденции от всички: бъдещето на работата. Пандемията ускори дигитализацията на всичко. Мисля, че това ще създаде голяма дезинфлационна сила в глобалната икономика.

Корпоративните инвестиции в „нематериални“ активи като интелектуална собственост и софтуер нараснаха рязко по време на пандемията. Изследване на консултантската компания McKinsey от миналата година установи, че 75% от анкетираните в Северна Америка и Европа очакват да ускорят подобни инвестиции през следващите четири години. Между 2014 и 2019 г. 55% имаха такива нагласи.

Този вид инвестиции увеличават производителността, но с цената на загуба на работа, а по-малкото работни места водят до по-ниско търсене (самата подобрена производителност също снижава цените – бел. прев.) В комбинация с дигитализацията това може да доведе до понижаване на цените на стоките, както и на услуги като здравеопазване и образование. Наред с жилищния сектор, тези услуги обикновено са най-генериращите инфлация категории сред страните от ОИСР, включително САЩ.

Следователно подобна технологична производителност би била дефлационна. Както и ако имаше повече работници, способни да използват тези нови технологии в своята работа. В идеалния случай правителствените инвестиции в преквалификация ще направят точно това. Чрез превръщането на нископлатената работа в областта на грижите в по-висококвалифицирани работни места със средни доходи, потреблението може да нарасне, въпреки че цените могат да спаднат в сектори като здравеопазването. Търсенето на здравни услуги рязко се увеличава със застаряването на бумърите, но предлаганите в момента работни места не са нито продуктивни, нито добре платени.

Подобни инвестиции в „икономиката на грижите“ са във фокуса на голяма част от предложените от администрацията на Джо Байдън стимули. Да се ​​надяваме, че те ще бъдат приети, посочва Форухар. В противен случай, ако нищо не се промени, може да видим по-дигитализирани бизнеси, в които да работят само няколко високоплатени служители - и цените на стоките и услугите, които представляват прехраната на средната класа, ще продължат да се покачват.