Ръстът на паричното предлагане в САЩ вещае 6-9% инфлация до края на годината

Индексът на потребителските цени в САЩ за юни скочи с 5,4% на годишна база, което е най-силният ръст от август 2008 г. Експертите бяха изненадани.

Очевидно наблюдателите на Федералния резерв никога не са си правили труда да се консултират с Милтън Фридман. Забравена е основна негова сентенция: „Инфлацията винаги и навсякъде е парично явление“, пишат за Wall Street Journal Джон Грийнууд, главен икономист на Invesco в Лондон, и Стив Ханке, професор по приложна икономика в университета Джонс Хопкинс, Мериленд.

В изслушването си пред Конгреса на 23 февруари председателят на Фед Джером Пауъл каза, че ръстът на паричното предлагане, по-специално M2, „реално няма важни последици“. Експертите, пресата и бдителните облигационери бързо загърбиха монетаризма, ако някога въобще са го били възприели, което важи и за Пауъл. Данните за инфлацията в САЩ рядко съдържат думите „парично предлагане“. Многократно ни се казва, че последното покачване на инфлацията е аномално и „преходно“.

Грешка. Ускоряването на инфлацията не е временно и беше предвидимо, предизвикано от изключителна експлозия в паричното предлагане. От март 2020 г. M2 нараства със среден годишен темп от 23,9% - най-високия след Втората световна война. Има толкова много пари, че банките не знаят какво да правят с тях. Чрез споразумения за обратно изкупуване банките и фондовете на паричния пазар отпускат пари на Фед в размер на 860 милиарда долара. Това е безпрецедентно.

Според монетаризма инфлацията при цените на активите би трябвало да настъпи със закъснение от 1 до 9 месеца. След това, със закъснение от 6 до 18 месеца, икономическата активност трябва да започне да се засилва. И накрая, след закъснение от 12 до 24 месеца, трябва да настъпи обща инфлация. Това е стандартната монетаристка последователност.

За да разберете какво неотдавнашният взрив на паричното предлагане предполага за инфлацията, помислете за монетаристкия модел за определяне на националния доход. Този прочут модел беше изписан върху калифорнийския номер на колата на Милтън Фридман. А именно: MV=Py, където M е паричното предлагане, V е скоростта на парите (с която циркулират), P е нивото на цените, а y е реалният брутен вътрешен продукт.

Заместете буквите в модела с числа и изразете M, и ще получите, че паричното предлагане (M2) трябва да расте с около 6% годишно, за да може Фед да постигне целта си за инфлация от 2%. Тъй като М2 нараства с почти четири пъти „идеалния“ темп от март 2020 г. насам, инфлацията е предопределена и вероятно ще продължи. До края на годината тя ще бъде най-малко 6% и вероятно дори 9% на годишна база.

Някои, които обичат да игнорират монетаризма, твърдят, че скоростта на парите се е сринала, като ще смекчи инфлационното въздействие на бързия растеж на паричното предлагане. Въпреки че скоростта наистина се срина с началото на Covid, тя е на път да се ускорява до края на 2024 г. Следователно скоростта ще смаже монетарните колела. Ето защо инфлацията може да достигне горния край на прогнозния ни диапазон.

Пауъл и колегите му трябва да започнат да обръщат внимание на паричното предлагане. Парите имат значение. Всъщност доминират.