Повишената инфлация в САЩ не е лошо нещо

Скромният изблик на пост-пандемична инфлация задължително ли е нещо лошо? Тъй като САЩ преживяват ускорена инфлация (5,4% за 12-те месеца, приключили през юни), все повече се говори за инфлационен Армагедон, ако Федералният резерв изостане твърде много с действията си. Съществуват реални рискове. Но може би след десетилетие на инфлация под целта (2% - бел. прев.), няколко години леко над нея, да речем 3 процента, може положително да е нещо добро, пише за Financial Times Кенет Рогоф, професор по икономика и публична политика в Харвардския университет и бивш главен икономист на МВФ.

Фактът, че има всякакви временни затруднения, едва ли е шокиращ. Миналата година Hertz, компанията за коли под наем, обяви фалит; тази година, след като хората искат да пътуват отново, цените на колите под наем скочиха. С края на карантината всички изведнъж искат майсторите да влязат в домовете им, за да направят ремонт или подобрения. Има изключително дълги периоди на изчакване за хладилници и перални машини, въпреки че цените им се повишиха значително. Пазарът на труда е затегнат, ръстът на заплатите е силен и вероятно се засилва.

Бихме ли се чувствали по-добре, ако икономиката беше много по-слаба, а инфлацията - по-ниска? Устойчивата инфлация може да представлява риск, тъй като икономиката излезе от най-дълбоката си дупка след Голямата депресия. Но неочакван неуспех в борбата срещу пандемията е по-голям риск.

В голяма част от САЩ има осезаемо усещане, че пандемията е приключила. Но това е много ограничено гледище. Вярно е, че в САЩ на практика всеки, които поиска да бъде ваксиниран с две дози, успя да го направи; по-голямата част от неваксинираните просто избраха да бъдат такива. (Не питайте защо.) И все пак пандемията далеч не е приключила. Двете трети от световното население, които не живеят в развита икономика или Китай, са в ужасно положение. Те могат само да си мечтаят най-големият им проблем да е инфлацията - въпреки че в страни като Аржентина инфлацията също е извън контрол.

През 2008 г., с развитието на финансовата криза, твърдях категорично, че централните банки трябва да облекчат своите цели за инфлация от 2% и да се стремят временно към 4% до 6% за няколко години. Ако бяха реагирали бързо,  приемайки политики на отрицателни лихвени проценти, вярвам, че това щеше да е възможно. По-високата инфлация за няколко години щеше да спомогне за стимулиране на търсенето и да облекчи неустойчивата дългова тежест на много страни. (Алтернативнo, оптималната политика би била да се отпишат нискокачествените ипотечни дългове в САЩ и да се извършат безусловни трансфери от Северна Европа за финансиране на отписванията на публичен дълг в периферни страни на еврозоната като Гърция и Португалия.)