Повишената инфлация в САЩ не е лошо нещо

Днес ситуацията е различна. Тъй като Министерството на финансите на САЩ и Федералният резерв се намесиха толкова бързо и проактивно, всъщност през 2020 г. имаше по-малко корпоративни фалити, отколкото през 2019 г. Като се има предвид, че банкрутите обикновено нарастват рязко при рецесии, това несъмнено звучи като много добра новина.

Но дори и при овладяните дългови проблеми, все още има ползи от временно по-високата инфлация. Най-важното е, че Федералният резерв трябва понякога да позволява надцелева инфлация - ако е сериозен, когато казва, че таргетира 2% средно. Мнозина бяха започнали да се чудят дали това изобщо е възможно. След инфлационната суша през последното десетилетие е добре дошъл лек дъжд. Превръщането на целевата инфлация на Фед в по-надеждна би трябвало да спомогне за промяна на срочната структура на лихвените проценти и би дало на Фед повече пространство да ги намалява в бъдеще.

Всъщност икономическата теория дава много малко солидни насоки дали, да речем, 3 процента инфлация е по-добра от 2 процента в нормални времена, стига тя да остане сравнително стабилна и предвидима. Когато Оливие Бланшар беше главен икономист на МВФ през 2010 г., той заяви, че инфлационната цел трябва да бъдат повишена до 4%.

Устойчивата инфлация от, да речем, 3 процента също би предоставила възможност за преразглеждане на настоящата цел от 2 процента на Фед. Това едва ли е радикална идея: няколко централни банки, като тези в Австралия и Унгария, вече имат по-висока цел за инфлацията, а други като канадската разгледаха идеята. Наистина, както отдавна твърдя, далеч по-елегантният начин да се даде на централните банки по-голямо пространство за понижаване на лихвите при дълбока рецесия е да се поставят правилно основите за неограничена политика на отрицателни лихвени проценти, но оставям това за друг път.

От няколко години подчертавам положителните аспекти на умерено по-високата инфлация. Но има и рискове. Най-големият е, ако неограниченото разширяване на държавните разходи и трансфери не е съществено компенсирано (не е необходимо да бъде изцяло) от по-високи данъци. Ако лихвите по заемите се повишат неочаквано, по-високите разходи за обслужване на по-големия глобален дълг могат да доведат до правителствен натиск върху централните банки да задържат номиналните лихвени проценти ниски - рискувайки инфлация, която в крайна сметка може да стане тежка.

В момента пазарите изглеждат напълно безгрижни - почти прекалено, предвид широко разпространената несигурност около световната икономика, докато тя излиза от пандемията. И все пак, поне засега, леко повишената инфлация по-вероятно сигнализира, че нещата вървят добре, отколкото че сме обречени. Няма причина Фед да я потушава твърде рано.