Дългата ръка на режима на Лукашенко е готова на всичко, за да задържи властта

Други потенциални съперници на Лукашенко претърпяха същата съдба като Сергей Тихановски, включително Виктор Бабарико, бивш шеф на голяма беларуска банка. Бабарико беше арестуван през юни миналата година - също по обвинения в измама. През юли т.г. той получи 14-годишна присъда.

Валери Цепкало, основателят на Беларуския парк на високотехнологичните технологии и друг потенциален съперник на Лукашенко, беше възпрепятстван да се кандидатира с мотива, че не е успял да събере необходимия брой подписи за подкрепа.

Фактът, че Светлана Тихановска изобщо попадна в бюлетината, е голяма изненада: единствените други кандидати бяха съюзници на Лукашенко, чието присъствие е своеобразно смокиново листо на демократичната конкуренция. Известен като женоненавистен, Лукашенко никога не е приемал Тихановска насериозно, затова и тя не беше арестувана.

Тихановска бързо стана фокус на беларуската опозиция и привлече големи тълпи на предизборните митинги. Малко след изборите тя избяга в Литва, откъдето води международна кампания за демократична промяна в Беларус.

Санкции

Голяма част от кампанията на Тихановска беше съсредоточена върху необходимостта от строги санкции срещу режима на Лукашенко. Първоначално и Европейският съюз, и САЩ не бяха склонни да налагат нищо друго освен лични санкции срещу водещи фигури в режима. Накрая обаче те предприеха по-радикални решения, след като Минск на практика отвлече самолет, за да арестува журналиста Роман Протасевич.

Тихановска, която наскоро завърши 15-дневно турне в САЩ, по време на което се срещна с президента Джо Байдън, беше тази седмица във Великобритания, за да призове премиера Борис Джонсън да премахне изключенията от санкциите, които според нея смекчават въздействието им.

След събитията в Токио срещу Беларус може да бъдат въведени и спортни санкции. Строгостта на мерките изглежда дава добър шанс за промяна в Беларус, като се има предвид, че масовото протестно движение беше репресирано с такава жестокост и в дълбочина.

Според гражданка на Беларус, пожелала анонимност, „сега това е държава, в която дори носенето на бели и червени дрехи се разглежда като акт на бунт. Ако хората се чудят защо протестите приключиха, те трябва да дойдат тук и да се опитат да протестират“. Властите редовно арестуват не само онези хора, които носят опозиционния бяло-червен флаг, но дори тези, които са облечени в тези цветове.

През почивните дни се очакват нови демонстрации срещу Лукашенко, тъй като Беларус отбелязва една година от президентските избори. Според Артьом Шрайбман обаче протестното движение е на практика мъртво. „Лукашенко го смачка миналата есен“, казва той.

Това все пак не означава, че позицията на диктатора е сигурна. „Той е по-сигурен, отколкото беше в средата на август миналата година, но исторически преди 2020 г. позицията му беше по-силна от днешната. Той няма обществена подкрепа и не може да управлява страната без репресии. Той непрекъснато прави ненужни грешки (инцидентът с Ryanair и постъпката спрямо Цимановска), а това не е много стабилна ситуация“, заключава той.