Ще сложи ли Байдън край на ерата на просперитет на Рейгън?

• Чистите заплати се увеличиха във всички групи доходи през 80-те години, а реалният среден доход на семейство се повиши с близо 8 000 долара (по днешни цени) през годините на Рейгън - от 60 597 долара през 1981 г. до 68 299 долара през 1989 г., след рязкото спадане по време на президентството на Картър. Десетки милиони американци се изкачиха нагоре по скалата на доходите през 80-те години на миналия век; 86% от домакинствата в най-бедния квинтил по доходи през 1980 г. преминаха в по-висок такъв до 1990 г.

• Лихвата по 30-годишните ипотечни кредити спадна значително - от повече от 18% през 1981 г. до под 10% в края на президентството на Рейгън. Инфлацията намаля от близо 14% през 1980 г. на по-малко от 4% до края на 80 -те години. Индексът на мизерията се сви наполовина.

• Брутният вътрешен продукт нарастваше със средногодишен темп от 7,3% в периода 1981-89 г. Както се изрази покойният Робърт Бартли, редактор на тези страници, в книгата си от 1992 г. „Седемте тлъсти години“, това е еквивалентът на „изграждане на една нова Калифорния“.

• От 1980 г. до 1990 г. данъчните приходи почти се удвоиха номинално, въпреки че повечето ставки паднаха повече от наполовина. Делът на данъците, плащани от горния 1% по богатство, се увеличи от 19% на 26% при Рейгън, а впоследствие достигна до 40%.

• Политиката на Рейгън възвести безпрецедентна ера на създаване на богатство. Борсовият индекс Dow Jones преди намалението на данъците на Рейгън беше приблизително 1000 пункта. Четиридесет години по-късно той е на ниво от около 35 000. Бордът на Федералния резерв изчислява, че богатството на домакинствата в САЩ се е увеличило с близо 100 трилиона долара в реално изражение между 1980 и 2020 г.

Единственото оплакване от либералните демократи, което имаше голяма тежест по време на просперитета при Ригън, беше, че неговата политика допусна дългът да се увеличи значително. Националният дълг бе 38% от БВП през 1983 г., но богатството се увеличаваше бързо. Сравнете това с призива на Байдън за дефицит в разгара на икономическо възстановяване, който би повишил съотношението дълг/БВП над 130%, три пъти повече от това в най-лошата година на Рейгън.

Една от най-впечатляващите последици от намаляването на данъците при Рейгън бе тяхният продължителен ефект. Макар че федералните ставки на данъка върху доходите се колебаеха между 30% и 40% след оттеглянето на Рейгън, това е много далеч от петдесетте години преди той да встъпи в длъжност, когато пределната данъчна ставка никога не падна под 63%. Нито един сериозен политик не е обмислял да вдигне лихвите обратно до техните исторически върхове.

До този момент. Байдън иска да заличи 40-годишния напредък и да се върне към „Шоуто на 70-те“, с отвързани разходи за социално подпомагане и икономически политики за скубане на богатите. Ако Рейгън беше жив, мислим, че знаем какво би казал: „Е, пак започват.“