Джей Пауъл каза всичко, което Белият дом иска да чуе

Присъдата на Джером Пауъл като централен банкер може да е неясна, но председателят на Федералния резерв е първокласен политик. Неговата дългоочаквана (виртуална) реч на конференцията в Джаксън Хол в петък предложи слънчева гледка към икономическия хоризонт и разширено извинение за представянето на Фед под негово управление. Може би си мислите, че се кандидатира за длъжност... О, чакайте, той се надява на втори четиригодишен мандат като председател и президентът Джо Байдън скоро ще вземе решението си, пише Wall Street Journal в редакционен коментар. 

Основната линия в речта му бе, че при настоящия курс Фед ще започне да намалява своите извънредни месечни покупки на облигации до края на годината. Но в случай, че някой смята, че това означава парично затягане, Пауъл бързо отбеляза, че Фед няма да намали баланса си, сега на ниво от 8,3 трилиона долара, или да повиши лихвените проценти още доста време.

Посланието е, че Федералният резерв ще остане супер приспособим, въпреки че номиналният брутен вътрешен продукт (БВП) може да нарасне с 10% тази година. Инвеститорите, които харесват подкрепата на Фед за цените на активите, вдигнаха акциите след новините. Това няма да навреди на шансовете на Пауъл за преизбиране от Белия дом.

Пауъл оправда продължителната и историческа експанзионистична политика на Фед с това, че макар перспективите пред трудовия пазар да са отлични, възстановяването му е неравномерно. Но така е винаги след рецесия. Аргументът на Пауъл е, че безработицата от 5,4% „подценява стагнацията на пазара на труда“.

Той може да е прав, въпреки че една от причините за стагнацията е, че социалните плащания и обезщетенията за безработица на правителството, които Пауъл приветстваше по-рано тази година, дават на хората повече средства да не работят, отколкото ако са заети. Това не бе споменато от него.

Председателят също така демонстрира розов поглед към инфлацията, въпреки че тя е над целта от 2% на Фед и е по-упорита, отколкото прогнозира армията от икономисти на централната банка. Пауъл не можеше и не отрече този факт.

Но той отхвърли най-бързото покачване на цените от години като „засега до голяма степен продукт на относително тясна група стоки и услуги, които са пряко засегнати от пандемията и отварянето на икономиката“. С други думи, не обвинявайте Фед.

Пауъл твърди, че цялото това ценово главоболие скоро ще отмине с намаляване на ограниченията в предлагането. Той не спомена, че избликът на инфлацията е заличил седемте поредни месеца на увеличение на заплатите тази година, че Белият дом миналата седмица повиши прогнозата си за инфлацията през четвъртото тримесечие до 4,8% на годишна база и че юлското проучване на клона на Фед в Ню Йорк за инфлационните очаквания на потребителите за следващата година сочи ръст от 4,8%. Това ли е стабилна база?

Пауъл предложи обичайната загриженост за проблемите на „работниците с по-ниски заплати“, но бихме искали той или някой от Федералния резерв да признае приноса на централната банка за неравенството в доходите. Покупките на облигации от Федералния резерв (като част от количественото облекчаване) имат за цел да вдигнат цените на активите, което помага на относително богатите, които притежават такива, докато подновената инфлация лишава работниците с ниски и средни доходи  от реално повишение на заплатите. В резултат на това нарастващото неравенство след това се превръща в друго политическо извинение за по-високи данъци и повече преразпределение на доходите.

Добрата новина за Пауъл е, че президентът Байдън ще трябва да вземе решението си за преназначаване преди да разберем дали председателят е прав, че инфлацията не е проблем. Междувременно той държа страхотна кампанийна реч.