Канадската политика за въглероден данък и дивидент е добър пример

Ще се провалим, ако широкото приемане на климатичното предизвикателство не бъде последвано от еднакво широко приемане на средствата за справяне с него - като гарантираме, че тези средства са и се считат за справедливи.

Призивите за „справедлив преход“ доказват, че политиците знаят това. Но думите не са достатъчни. Тези, които се страхуват от агресивни политики в областта на изменението на климата, трябва да се уверят, че тези политики явно им се отрязяват добре.

Това прави канадския експеримент толкова важен. Общата идея за въглероден данък и дивидент съчетава силно прогресивен данък върху емисиите с преразпределение на приходите към хората, на равни суми или с предимство за бедните и тези в по-слабо населените райони. Неговите поддръжници варират от републикански големци в САЩ до зелените партии в Европа, от икономическите съветници на германското и френското правителства до Джеймс Хансен, „кръстникът на науката за климата“.

Тъй като бедните отделят по-малко въглерод от богатите, но повече спрямо бюджета си, „дивидентната“ част от политиката повече от компенсира мнозинството от населението - чрез директни плащания - за по-високата цена на енергията, с която се сблъсква. Това е справедливо разпределение на бремето, като надеждата е, че и се възприема като такова.

Дали? В Канада то не оказа „магическо въздействие“ по отношение на нарастващата подкрепа за данъка върху въглерода, според Катрин Харисън, професор по политически науки в Университета на Британска Колумбия. Но тя предполага, че гарантирането, че ползата е по-видима, може да има промени нещата. Чекове по пощата или месечни плащания по сметка, вместо данъчен кредит; име, показващо връзката с данъка върху въглерода; индивидуални, а не домакински права - всичко това би могло да направи положителната страна на политиката по-забележима в съзнанието на избирателите.

Вече изглежда невъзможно да се прави кампания за изричното премахване на тази канадска политика без заместител. На настоящите избори консерваторите се отказаха от дългогодишното си противопоставяне на остойностяването на въглерода. Харисън смята, че ако Либералната партия запази властта, нейният план за повишаване на въглеродните данъци скоро ще означава, че дивидентите се очертават като много по-големи в съзнанието на избирателите. Прогнозираният за 2030 г. въглероден данък от 170 долара на тон може да доведе до годишни плащания от 4000 долара на семейство, според правителствените оценки.

Тези суми трябва да убедят много колебаещи се, че това, което е добро за планетата, е добро и за тях. Политиците, които са сериозни относно нетната нула, трябва незабавно да възприемат тази политика.