Стратегията за световното обществено здраве: Всяка страна за себе си

Президентът на САЩ Доналд Тръмп не криеше плановете си за това да постави страната си в центъра на отговора на пандемията. Европа (с умишлен контраст) декларира, че „никой не е в безопасност, освен ако всички не са в безопасност“ и организира набиране на средства за глобалния отговор.

Африка обаче не смята, че това се е отразило особено на континента и че помощта от бившите колонизатори е променила нещо. „COVID разкри Запада“, казва Питър Уайсва, специалист по обществено здраве от Уганда и член на държавната консултативна група по имунизация. Той посочва, че заради страните, които трупат ваксини или отказват да признаят произведените от Индия версии на ваксината Oxford/AstraZeneca, доказват, че Западът не е нито демократичен, нито справедлив.

Някои по-богати страни признават, че проблем има. Франция и Германия оглавяват натиска за „укрепване“ на Световната здравна организация - усилие, което се превърна в предложение за договор за пандемия, което се изготвя от работна група. „Основна грижа за Германия е нарастващото несъответствие между очакванията на света спрямо СЗО, от една страна, и фактическите възможности на СЗО – правни, технически и преди всичко финансови“, коментира говорител на здравното министерство на Германия.

Отворен е въпросът дали тези усилия ще имат значение. Както показа пандемията, няма голямо значение какви споразумения или насоки има на хартия, ако силните играчи не искат да помогнат, когато настъпи криза.

За страните по света политическият натиск да се даде приоритет на вътрешното търсене е неизбежен. Страните от ЕС - включително Германия и Франция, многократно пренебрегнаха СЗО, включително призивът за мораториум на бустерните дози, докато 10 процента от населението на всяка страна бъде ваксинирано.

Или да вземем Индия. Отначало Делхи видя пандемията като възможност да покаже своите умения за производство на лекарства, като в края на март се похвали, че доставките на ваксини в чужбина са повече, отколкото в страната. Когато обаче делта вариантът се появи на субконтинента седмици по-късно, правителството бързо направи обратен завой и забрани износа.

Проблемът за Африка е, че докато има решителност за регионална самостоятелност, ресурсите и влиянието са друг въпрос. Икономическата мощ на континента е слаба и способността му да влияе на нещата в световен мащаб е ограничена, според Алию от Нигерия.

„Добре е да има регионална солидарност“, добавя той. „Също така е важно ... Западът да разбере, че сътрудничеството с развиващите се страни е от ключово значение за спиране на бъдещите пандемии“, заключава той.

Това е нещо познато за бедните страни. При разпространението на ебола и зика богатите страни изляха ресурси в Африка и Латинска Америка с надеждата да овладеят тези вируси. Неравният достъп до лекарства за ХИВ доведе до създаването на Глобалния фонд. Избухването на Ебола през 2014 г. спомогна за създаването на Коалиция за иновации за готовност за епидемии (CEPI), фондация, която финансира ранни изследвания на ваксината срещу коронавирус на Moderna.

COVID-19 обаче бележи „регресия“ към по-крепостен подход към здравната сигурност, казва Рану Дилон, съветник на президента на Гвинея по време на епидемията от ебола. Big Pharma също така се съпротивляваше на молбите на Африка за сътрудничество. Засега нито една компания не е подписала договор за споделяне на знания нито с южноафриканския център за иРНК, нито със сенегалската фабрика за ваксини срещу коронавирус, въпреки че BioNTech работи с Руанда и Сенегал в споразумение, подкрепено от Европейската комисия, за производство на експериментални туберкулозни и маларийни ваксини.