Надеждите на Албания за ЕС гаснат в спора между България и Северна Македония

Отношенията между Северна Македония и България достигнаха своето дъно през миналата година, когато дългогодишният спор между двете страни за езика и националната идентичност доведе до това, че София наложи вето върху началото на преговорите за присъединяване на Скопие към Европейския съюз (ЕС).

Това се отразява и на Албания, чийто път към ЕС отдавна е свързан с този на Северна Македония, пише онлайн изданието Emerging-Europe.com.

Въпреки че се говори за отделяне на Албания от Северна Македония в процеса на присъединяване, ЕС все още не изглежда готов да предприеме такава драстична стъпка.

„Албания и Северна Македония са свързани, тъй като и двете страни са кандидати за членство в ЕС на сходни етапи от процеса на присъединяване“, обяснява Едуард П. Джоузеф, старши научен сътрудник в Института за външна политика в Училището за международни изследвания „Джон Хопкинс“.

Въпреки по-нататъшните положителни препоръки на Комисията през май 2019 г., възражения на Франция на два пъти принудиха Европейския съвет, който има крайната дума, да отложи решение за статута на Албания и Северна Македония за присъединяване. Външните министри на ЕС окончателно се съгласиха през март 2020 г. да започнат преговори за присъединяване с двете страни.

В момента процесът е в застой. Временното българско правителство (страната е без постоянна администрация от месеци) заяви, че ще запази ветото и изглежда, че ЕС не е в състояние да го убеди в противното.

България иска Северна Македония да признае, че езикът, който се говори от славянското македонско мнозинство в страната, не е македонски, а български - или негов диалект. София също иска Скопие да признае, че македонската нация има български произход.

„Албания не е виновна“

„Сега е ясно, че топката е в съда на ЕС“, казва Гледис Джипали, изпълнителен директор на Европейското движение в Албания. „За първи път от две десетилетия на европейска интеграция липсата на напредък не е по вина на Албания. Съществува обаче повишен риск от забавяне на темповете на реформите“, допълва Джипали.